Д-р Венцислав Везенков: Хомеопатията не работи, когато лекарят не е избрал правилното лекарство
Д-р Венцислав Везенков, педиатър и хомеопат, в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио "Фокус"
72% от българите имат доверие в хомеопатията – това сочи проучване на Международната агенция Harris Interactive, световно известна компания за консултации за интернет-базирани изследвания на пазара, направено по поръчка на производителите и вносителите на хомеопатични лекарства.
Спорът в обществото "за“ и "против“ хомеопатията съществува и в този смисъл проучването изненадва с високия процент на доверие, което хората дават на хомеопатията.
Какво е хомеопатия, какви са рисковете, какви са предимствата, какви конкретни заболявания могат да се лекуват с хомеопатия?
Д-р Везенков, вие имате над 30-годишен опит като лекар – педиатър, работили сте дълги години по методите на традиционната медицина. Последните повече от 10 години работите в областта на хомеопатията.
Не бих казал само в тази област, защото двата метода не си противоречат.
Може да се каже, че се допълват, може да използваме термина, че са комплементарни допълващи се, б.р./. Всъщност традиционната медицина в цял свят, в това число Китай и Индия, е точно медицината, която се занимава с правилното хранене и билките. Това е традиционната медицина. Другата би трябвало да се нарича конвенционална.
Хомеопатията близка ли е до традиционната медицина, в смисъла, който уточнявате?
Да, тя е по-близка до класическата. Разликата между хомеопатията и конвенционалната медицина е, че ние не разглеждаме сама за себе си, която и да било система в човешкия организъм.
В конвенционалната медицина има раздробяване и вторачване в малък детайл. От широката област от вътрешни болести са се обособили гастроентеролози, пулмолози, кардиолози, специалисти по дихателната система - дори и нея я делят на горни и долни дихателни пътища – това е абсурдно.
Човекът е едно цяло и всички системи и органи са условни. Носоглътката, например, е вход както на дихателната, така и на храносмилателната система.
Можем ли едновременно да се лекуваме и с хомеопатични средства, и с конвенционални?
Да, разбира се. Когато човек, който за първи път се среща с това, ми зададе подобен въпрос, аз казвам: няма никаква разлика между пътя, който извървява лекарят хомеопат и конвенционалният лекар за поставянето на диагнозата. И в двата случая се назначават изследвания, ако разговорът с пациента, не е достатъчен. Хомеопатията също използва физикалния метод, който включва палпация, перкусия, аускултация и всички методи, които съществуват – ехография, рентген, скенер, кръвни изследвания. Разликата идва в последния етап, когато трябва да се назначи съответното лечение.
Преди време учени от БАН настояха да се изключи хомеопатията от курса на обучение в медицински университети. От незнание ли е мотивиран този призив?
Не мога да предполагам. От едната страна непознатото плаши, от друга страна може да се говори за корпоративни интереси, финансови.
Интереси, свързани с пазара?
Свързани с пазара, защото хомеопатичните лекарства са евтини и подбиват пазара на конвенционалните лекарства.
В превод от гръцки хомеопатия означава "подобен“ и "болест“. Това ме навежда на въпроса: има ли нещо общо между ваксината и хомеопатията?
Да, разбира се. Самият основоположник на хомеопатията Кристиян Ханеман е приветствал ваксините. По твое време Едуард Дженър е създал ваксината против едра шарка.
Легендата гласи, че млада двойка животновъди - кравари, са прекарали много леко инфекцията от едра шарка. Когато се разровил в случая, Едуард Дженър разбрал, че те са изкарали подобна болест при едрия рогат добитък. Той взима от коричките на раните материал, самият причинител на едрата шарка, и прави първата ваксина.
Самият Ханеман е казал колко общо има между ваксината и хомеопатията - минимална доза с максимален ефект. Прилага се еднократно в много ниска доза, която е в състояние да причини част от симптомите на болестта. По този начин организмът се предизвиква да изгради траен имунитет. Това е принципът - подобно се лекува с подобно.
Можем ли да излекуваме коклюш с хомеопатия, д-р Везенков?
Практиката показва, че имаме много добри повлиявания и излекуване на деца с коклюш. Коклюшът е бактериална инфекция. За тази болест отдавна има създадена ваксина и имахме хубава българска ваксина – комбинирана: дифтерия, тетанус и коклюш. Последните имунизирани с нея са родените през 2006 година дечица. Тя даваше траен и сигурен имунитет както индивидуален, така и колективен.
Дали новите ваксини, т.нар. ацелуларни или безклетъчни ваксини създават такъв добър имунитет – по-вероятно не създават, но затова трябва да се сравнят 100 случая на старите ваксини със 100 случая на новите ваксини. На първо четене изглежда, че новите безклетъчни ваксини против дифтерия, тетанус и коклюш създават по-нетраен и по-слаб имунитет.
Имаше причини да се въведат новите ваксини, защото предишните пък имаха доста странични ефекти.
Имате ли вече пациенти с коклюш?
Конкретно с коклюш нямам към момента.
Ако се появи такъв пациент, какво лечение ще му назначите: хомеопатично, конвенционално или и двете?
В зависимост от ситуацията, от тежестта на симптомите и как човекът понася съответната болест. Понякога имаме време, но има случаи, които са директно за хоспитализация – тогава не може да става дума за хомеопатия. Когато имаме време и страшният филм е повече в главата на придружителя, най-често на майката, говоря като педиатър, трябва да успокоим майката и да й кажем: Имате 24 часа, давате това хомеопатично лекарство. Очаква се след приема на първата доза да се случи това, това и това. Ако след първата доза нямаме никакъв ефект, може да дадем и втора доза. И ако отново няма никакъв ефект, значи няма да се случи нищо.
Не че хомеопатията не работи, хомеопатът не е избрал правилното лекарство.
Затова на гърба на рецептата аз пиша конвенционалната терапия. В случая за коклюша това са макролидните антибиотици. Друг е въпросът, че те отделя токсини, които създават огнище в мозъчната кора и това е центърът на кашлицата.
Това, което помага, е климатолечение – човек трябва да отиде на голяма надморска височина на някоя високопланинска хижа. Това подобрява нещата. Има и медикаменти, особено в хомеопатията има голяма група медикаменти за този тип кашлица. Това не са медикаменти, които убиват микроба.
В ситуацията, в която сме сега, майките изпадат в тих ужас, ако детето се изкашля. Имате ли съвет как да разпознават коклюша, така че да не се стресират от всяко прокашляне?
Коклюша е популярен в България като магарешка кашлица заради и-кането – този звук, който се получава, когато кашлящият се опитва да си вземе въздух. Звукът наподобява и-кане на магаренце и заради това е наречена магарешка кашлица. Това е съпътствано от трудно поемане на въздуха и е най-големият риск за недоносени, за бебета, за малки деца и много възрастни хора.
Това е характерен признак?
Това е единият характерен признак. Другият характерен признак е, че кашлицата по правило в класическото описание на коклюша завършва с отделяне на единична храчка и най-вече с повръщане. Голяма част от децата завършват кашличния пристъп с повръщане, но това е много характерно за коклюша - кашлица, завършваща с повръщане, трудно поемане на въздух и и-кане, на фона на иначе добро общо състояние на човека. Не е задължително човек да има висока температура, не е задължително да е отпаднал, не е задължително да тече носа. Идеалният вариант за хомеопатия не винаги работи, защото съвременният човек е задръстен, интоксикиран с много токсини от околната среда, от неправилно хранене, от неправилния начин на живот.
Хомеопатията стимулира естествените защитни сили на организма. По-възрастните нямат защитни сили. Малките здрави деца не са така увредени, не са хронично болни, имат повече жизнена сила и енергия да се справят с болестта. Аз съм имал дете с много тежка ангина, което не може да си преглъща слюнката. При правилно подбраното лекарство – за 15 минути детето пожела да пие, да яде и болката в гърлото премина. Това не значи, че убихме микроба, който беше причинил ангината, но симптомите на детето се подобриха. Това става, когато е правилно подбрано лекарството.
Много хора се страхуват от хомеопатията, защото е възможен и обратният ефект – при първата доза на добре подбрано лекарство да има засилване на наличните симптоми, което майката на детенцето не може да понесе. Говоря от позицията на педиатър. Защото майката е толкова уплашена, че при температура от 37.5 вече дава антипиретик.
Това са противотемпературните лекарства.
Противотемпературните лекарства, които замъгляват картината и човек не може да постави правилната диагноза.
Коклюшът характеризира ли се с висока температура?
Като инфекциозно заболяване е възможно да има температура, но това зависи от терена, на който е попаднал микробът. По принцип винаги, когато доведат едно кашлящо дете, майките питат заразно ли е за другите? Има микроби с висок контагиозен индекс, каквито са повечето шарки: варицела, морбили и рубеола, те са с обриви, заушката също, грипа, капкова инфекция, така модерният от няколко години Ковид.
Един банален респираторно синцитиален вирус може да предизвика у предразположени деца спазам и бронхиолит. Същият вирус при дете с добър имунен отговор и без фамилна обремененост причинява една банална хрема.
Един вирус може да бъде фатален за човек с компрометиран имунитет и безобиден за друг.
Зависи от защитните сили на съответния организъм.
Точно така.
Всички знаем, че хомеопатите не препоръчват даването на антипиретици, когато температурата е под 39 градуса, което за голяма част от майките е стряскащо.
Да, на майките може да се предложи конвенционалната валериана или някое хомеопатично лекарство с пасифлора и валериана, за да мога да го понесат.
Температура над 39 градуса не е ли животозастрашаващо състояние?
Зависи на каква възраст е и пак казвам, че холистичната медицина е индивидуална медицина.
Какво се случва по време на тази висока температура: даваме шанс на организма да се пребори сам ли?
Точно. При тази висока температура се произвежда интерферон и имунни тела, лимфоцити, които отиват в боя. Аз казвам, когато майките ме питат, какво е имунната система: "Представете си полицията, пожарната, жандармерията и гранични войски – те защитават населението от лошите. Когато дадете температуропонижаващо, спирате производството на имунни клетки, целият левкоцитен ред и костният мозък е потиснат. Вие отваряте вратата широко и казвате на крадците: елате, каквото намерите вкъщи- компютри, лаптопи, хладилници, вземете го, ваше е.“ Не може да отслабваш организма и да очакваш, че той може да се бие.
Чувала съм, че по време на прием на хомеопатични лекарства, не трябва да ядем черен шоколад, да ползваме паста за зъби, която съдържа мента, да държим лекарствата в близост до телевизор, хладилник и други електроуреди. Това митове ли са?
В някои от нещата има смисъл, защото етеричните масла, дали е мента, дали е евкалипт, всички силни аромати потискат действието, както кофеина и никотина. Шоколадът пак заради неговото възбуждащо действие.
Тъй като имаме стационарно състояние на болния, ние сме взели предвид всички симптоми на болния. Как понася температурата? Може човек с 37,2 да няма сили да стане от леглото и дете с 39 да скача и да тича в стаята. И когато дадем правилния стимул, организмът съответно реагира. Ако му дам ментол, аз му правя безчувствена лигавицата – ментолът охлажда.
Т.е. лечението трябва да е съобразено и с храненето?
Да, и с храненето. Половин час в устата на човека, който приема хомеопатично лекарство, е добре да няма нито храна, нито вода.
Може ли хомеопатията да лекува всички заболявания? Имам предвид заболявания от типа диабет, бъбречна недостатъчност, сърдечно-съдови заболявания.
Не. Това би било много самонадеяно и абсурдно. На първо място човек трябва да живее здравословно. Когато се зароди проблем, той да бъде решен навреме преди да ескалира и да стигне до тежки последици.
Росица АНГЕЛОВА