Д-р Веселин Хаджиангелов: Появата на Цари Мали град е истинско чудо

В условията, в които живеем, с вечния недостатък на средства за култура, появата на подобен комплекс като Цари Мали град - с абсолютно всички туристически инфраструктури, които са необходими за едно такова нещо, наистина е чудо. Това каза д-р Веселин Хаджиангелов - директор на Градски исторически музей – Самоков, в рубриката "Туризмът на фокус" на Радио "Фокус". 

"Ние направихме една доста значителна реставрация и реконструкция на някои от основните забележителности в крепостта. Северната, източната и южната стена са повдигнати до по-значителна степен над оригиналните останки. Реконструирани бяха три от кулите, като в тях има изградени експозиции. Във вътрешността в оригинален вид се виждат останките от хореума – склада за зърно, който е една от важните сгради в крепостта. Над няколкостотин находки, открити по време на археологическите проучвания, са показани в оригинал в експозициите, изградени в кулите, а дори сега надградихме експозицията и с гостуваща изложба от частния музей "Арате", която показва спасени тракийски богатства от българските земи", обясни той. 

Д-р Хаджиангелов посочи, че античното име на крепостта е Герме, което означава "горещи двор".  

"В близост до военния лагер Германия, също с такъв произход на името, който се намира в Сапарева баня. Това е място, което е една от 12-те крепости, които обграждат Самоковското поле, охраняват както рудните залежи, които са ползвани и добивани – желязна руда, през късноантичния период в цялата територия на днешната Самоковска област, така и два важни пътя, които минават в близост – този от Сердика през високата част на Рила планина, най-краткия път към Македония, стига до Разложкото поле; другият важен съобщителен, военен, търговски път, това е този от Филипопол към Пауталия", разказа той. 

"Крепостта започнахме да проучваме през 2006 г., като за няколко години разкрихме цялата крепост. Тя обгражда площ от 10 декара, има шест охранителни кули. Също така установихме, че във втория период на обитаване на крепостта – V-VI век, вътре в нея обитава и цивилно население. Отвън, до крепостните стени е изградена църква, която има съборен характер, била е много важна раннохристиянската базилика, построена върху останките на езически храм от края на III век. По-късно, през VI век е направена нова базилика, по-голяма, с добавени мартириум и баптистерий. И върху тези останки вече през XV век се появява и средновековната църква, построена във връзка с паметното събитие, което е пренасяне мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. Това събитие е описано от много хронисти, включително и в Рилската повест, писанието на Владислав Граматик, което се съхранява в Рилския манастир, в което се казва за селския свещеник на Белчин, който е участвал в свитата за пренасяне на мощите", каза още д-р Веселин Хаджиангелов.  

Той сподели също, че тайната на запазване на автентичния облик на крепостта в условия на технологичен свят се крие в добрия екип. 

Д-р Хаджиангелов посъветва да посетим и село Белчин, което е много богато на минерални извори. 

"Още с идейния проект нашата цел е да възродим едно буквално умиращо село, каквото беше село Белчин до 2006 г. едно селце с 300 възрастни жители се превърна в едно истиско европейско село благодарение на тези културни останки, които бяха реставрирани, които доведоха тази милионна публика в селото. В момента имаме няколко спа комплекса, над 15 къщи за гости, маршрути за туризъм, конна езда, полети с леки самолети, разнообразни развлечения. Белчин е богато на минерални извори, има открити, закрити басейни, всякакви спа процедури в спа комплексите. Така че за целогодишен туризъм хората са добре дошли", добави той.