©

Идеята е допълнителни пари за стипендии през 2013 година да бъдат отпуснати само на училища, в които всички предишни випуски са изкарали по-висок успех на държавния изпит по български. Ако всички поколения зрелостници от 2009 година насам имат средна оценка, с 20 на сто по-висока от средния резултат за страната, школото получава между 15 и 32 лева на глава за всеки ученик от осми клас нагоре. Ако пък средните резултатите на абитуриентите, откакто има матури, винаги са заковавали поне с 30 на сто над средното за България, училището ще вземе отгоре по 50 лева на калпак. Това означава, че предишните абитуриенти всяка година трябва да са изкарвали успех над 5.

Парите обаче няма да бъдат давани механично на всички ученици, разясни главният секретар на министерството Красимир Вълчев. Общата сума ще бъде разпределяна само на най-добрите по усмотрение на ръководството. Педагогическият съвет ще определи какъв успех е прагът, за който гимназистите могат да вземат стипендии. Така школата, изкарали най-добър успех, са с шансове техните ученици да получат и най-високи суми. Отделно от това се запазват социалните стипендии за доход, които няма да се се влияят от матурите, казаха от МОМН.

Вече е готов списъкът на училищата, които ще вземат допълнителни пари за успех - общо 71 от близо 3000. Само осем обаче са школата, които ще вземат най-високите суми - тоест всяка година абитуриентите им са имали поне 30% по-високи оценки от средните за България. Сред тях са само две училища извън столицата - Първа езикова гимназия във Варна и езикова гимназия "Пловдив" под тепетата. Софийските школа, които ежегодно извеждат абитуриенти с най-висок успех, се оказаха Първа английска, Първа и Втора немска, Испанската гимназия, НГДЕК и лицеят в Горна баня. За миналата година в тях средният успех е бил минимум 5,43.

Резултатите от матурите се изчисляват с точки, които всяка година се приравняват към шестобалната система по различна скала. Тя се изработва чак след изпита, когато стане ясно какъв е най-масовият резултат на абитуриентите. Обикновено той се приравнява към добър (4). Затова резултатите от различните години невинаги са съпоставими. Тази година скалата и за 12, и за 7 клас ще бъде готова едва след провеждането на изпитите.

Абитуриентите в страната са посочили като най-желана втора матура тази по география. 20 295, или една трета от зрелостниците, искат да държат този предмет. Това се случва няколко поредни години, но обикновено точно там на финала са най-ниските резултати. Най-често този предмет избират учениците от професионалните гимназии.
В столицата обаче като най-предпочитан се очертава английският език. Много от учениците са записали тази матура, защото оценката им трябва за прием в чуждестранни университети. Математиката пък е с много скромен брой желаещи в страната - едва 4379 души.

От просветния инспекторат припомнят, че зрелостниците трябва да пишат на изпита само с черен химикал, защото тестът се сканира компютърно. За използването на мастило в друг цвят може да ви дисквалифицират. В седми клас пък химикалът трябва да бъде само син. Учениците трябва задължително да пазят раздадените им служебни бележки, защото с тях проверяват резултатите си.

Поне около 20 желани училища да пишат седмокласниците в заявленията си за прием в гимназия, за да имат шанса да се класират, съветва шефката на просветния инспекторат Ваня Кастрева. Дори и ако балът на ученика е много висок, хубаво е да посочи поне 3 желания. В минали години се е случвало деца да изпадат от класацията, тъй като са написали само школа, за които балът не им стига.
Успех около 5,50 от изпитите ще е нужен тази година за гимназия от Топ 10, прогнозират директори.