Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Денят 24 октомври в българската история | ||||||
| ||||||
През 1877 г. руски гвардейски части под командването на генерал Й. Гурко превземат с. Горни Дъбник. Прекъсва се комуникацията на Плевенския гарнизон с турския тил. По същото време руски и турски отряди водят ожесточени боеве при с. Телиш. 2004 г. На територията на Ирак са ранени четирима български военнослужещи. Инцидентът става, когато военен конвой се връща от Хила в Кербала. На един от контролните пунктове при влизането в града се взривява устройство, поставено в камион. Старши сержант Владимир Пашов умира, в следствие на силна кръвозагуба, докато е транспортиран от полската база “Лима" за Багдад. Старши сержант Владимир Неделев Пашов е роден на 8 юли 1969 г. в град София. Завършва ЕСПУ с преподаване на английски език. В Българската армия е сержант от 11 септември 1991 г. В последно звание - старши сержант, е от 4 май 1994 г. Служи в поделение 24 900 - Враждебна като старши механик. Владимир Пашов участва в мисии в на СФОР през 1998 г. и през 2000 г. Той е женен и има дъщеря. Със заповед на министъра на отбраната старши сержант Владимир Неделев Пашов е произведен посмъртно в звание офицерски кандидат и е отличен с награден знак "За вярна служба под знамената" I степен. 2002 г. В периода 18 - 24 октомври във Варна се провежда юбилейният ХХV-ти фестивал "Златната роза", на който голямата награда получава филмът "Емигранти" на Ивайло Христов и Людмил Тодоров, а наградата за цялостно творчество – режисьорът Зако Хеския. 2001 г. В периода 22 - 24 октомври българският премиер Симеон Сакскобургготски прави първото си официално задгранично посещение. То е в Белгия, където освен с белгийския министър-председател се среща и с председателя на Европейската комисия Романо Проди, с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и с комисаря по присъединяването Гюнтер Ферхойген. Сакскобургготски посещава и Страсбург. 1989 г. Външният министър Петър Младенов, член на Политбюро на ЦК на БКП, пише открито писмо, с което си подава оставката като външен министър. В писмото са формулирани обвинения срещу управлението на Тодор Живков, който е обвинен за дълбоката вътрешна и външнополитическа криза, в която е изпаднала България. Петър Младенов обвинява Тодор Живков, че със съпротивата си срещу съветската "перестройка" изолира България от Съветския съюз. 1981 г. В периода 17 - 24 октомври във Варна се провежда ІІ-ри световен анимационен филмов фестивал. 1939 г. Разпуснато е на XXIV ОНС. 1925 г. Отменя се военното положение, което е обявено от правителството след атентата в столичната катедрала "Свети Крал" (днес "Света Неделя"), извършен на 16 април същата година от БКП, при който са убити над 150 души (депутати, генерали и др.). Строителството на катедралата "Свети Крал" започва през 1885 г. и завършва през 1886 г. Изградена е по проект на руския архитект Л. О. Василиев. 1921 г. Обявено е "усилено военно положение" в Софийски, Кюстендилски и Петрички окръг, след като на 22 октомври македонски дейци на войводата Иван Бърльо убиват военния министър Александър Димитров край с. Козница в Конявската планина. "Усиленото военно положение" е отменено до "обикновено военно положение" на 5 февруари 1922 г., а на 14 март 1922 г. е вдигнато за цялата страна. Александър Димитров (Брадата) е политически и държавен деец, съратник на Ал. Стамболийски. Роден е през 1873 г в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършва Педагогическото училище в родния си град, след което е учител в редица села из окръга. Развива активна просветна дейност сред селяните – организира вечерни и неделни училища, читалища, курсове по тютюнопроизводство и овощарство. Помества дописки и статии във в. "Земледелска защита" (1899–1902 г.), "Земледелско знаме" (1902–1934 г.) и др. От 1908 г. до 1921 г. е непрекъснато депутат в Народното събрание от листата на БЗНС. През 1911 г. е осъден на 6 месеца затвор заради изявленията си срещу личния режим на цар Фердинанд I. По време на Първата световна война (1914–1918 г.) отново попада в затвора поради Деклозиеровата афера. В коалиционното правителство на Александър Стамболийски (1919–1920 г.) е министър на вътрешните работи и народното здраве. От юни 1921 г. е министър на войната. Александър Димитров поддържа близки контакти с левицата на македонското националноосвободително движение. 1915 г. Българските войски завземат Лесковац, а на 25 октомври - Алексинац. Първа Българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери. 1914 г. От 24 октомври 1914 г. до 25 септември 1916 г. Славянското благотворително дружество изпраща хуманитарна санитарна мисия в Русия, в района на Кавказ, ръководена от д-р Марков. 1912 г. Седма пехотна дивизия и Родопският отряд получават задача да овладеят Солун. 1886 г. Под руски натиск регентът Петко Каравелов подава оставка и е заменен на 1 ноември с Георги Живков. Петко Стойчев Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание (1879 г.), където застава на либерални позиции. Избран е за председател на I-во Обикновено народно събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат (1881 г.) от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. – 1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Христо Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите е на Либералната партия от нейното създаване. През 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател е и министър на финансите (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и е управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Под влияние на международната финансова криза и направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно – на 24 януари 1903 г. умира. По време на своето управление Каравелов се стреми към създаване на условия за замогване на селското население, прокарване на умерен протекционизъм, строги икономии и максимално използване на националните ресурси. Заедно с Марин Дринов и Костантин Иречек следи за развитието и субсидирането на Българското книжовно дружество и издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Поставя началото на инициативата за създаване на Дружество за разпространение на полезни знания сред народа и на сп. "Библиотека "Свети Климент". 1885 г. Започва Цариградската посланическа конференция на Великите сили по повод Съединението. 1877 г. Руски гвардейски части под командването на генерал Й. Гурко превземат с. Горни Дъбник. Прекъсва се комуникацията на Плевенския гарнизон с турския тил. По същото време руски и турски отряди водят ожесточени боеве при с. Телиш. Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвикана е от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.). Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта по нейна и на Англия инициатива се свиква Цариградската конференция (1876-1877 г.). След нейния неуспех войната става неизбежна. Във войната Русия дава 200 000 убити, изчезнали, починали и ранени. Същността на този факт не се променя от субективните намерения на царизма, дори след като се допусне, че войната избухва, за да бъдат осъществени експанзионистичните планове на руския царизъм. Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Тяхното участие с основание се смята за продължение на националната революция, и то вече не като саможертва, а като свещен дълг, като върховна повеля. Участието на българския народ не се ограничава само в съпроводителни акции по време на войната като продоволствена помощ, разузнавателни сведения, битова и медицинска подкрепа. Българите спомагат за успешното провеждане на много бойни операции и по този начин се превръщат в действена сила, във фактор за спечелване на победата над Османската империя и освобождението на България. 1873 г. В Цариград излиза първият брой на в. "Шутош" - "лист за шега и сатира", редактиран от Петко Р. Славейков и Стамат Даскалов. 1872 г. Турската полиция арестува Димитър Общи. Веднага след Арабаконашкия обир софийският управител Ахмед Мазхар паша предприема решителни мерки за разкриване на извършителите. След едномесечни издирвателни действия полицията успява да арестува всички участници в четата на Димитър Общи. Разпитите първоначално се водят в Орхание (днес Ботевград) и Тетевен, а впоследствие в София. Димитър Общи (Димитър Николов, Димитър Косовеца) е деец на националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски. Роден е около 1835 г. в с. Дяково, Скопско (днес в Република Македония). През 1866 г. участва в Критското въстание (1866-1869 г.), след което известно време е при Джовани Гарибалди в Италия, обикаля из Черна гора и Сърбия, действа с чета из българските земи. Преди това през 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград. Определен е от Българския революционен централен комитет за пръв помощник на Васил Левски. През 1871 г. се прехвърля на юг от р. Дунав и се включва в изграждането на Вътрешната революционна организация. Подтикван от амбицията за по-голяма власт, не спазва строго дисциплината, както се изисква в устава на организацията, и предприема даже фракционна борба против Васил Левски. С тези си действия създава сериозни трудности при изграждането на революционната мрежа в различните краища на страната. През есента на 1872 г. организира Арабаконашкия обир, който става причина за първите удари върху революционните комитети в Софийско, Орханийско (днес Ботевградско), Тетевенско и др. Заловен от османските власти и изправен пред съда, Димитър Общи прави пълни разкрития за дейността на ВРО в тези краища, смятайки, че по този начин обществеността в Европа ще прецени обира не като криминален, а като политически акт. Вместо това той допринася за разкриването на революционната мрежа в Западна България и за арестуването на голяма част от нейните дейци. Осъден е на смърт и е обесен в София на 16 януари 1873 г. 1775 г. Павел Дованли български католически епископ, съставя ръкописен сборник с религиозни химни на говорим български език, разпространяван в преписи между българските католици “Книга, писана за Матея Пенчов от Амбарли да се учи и да учи и други". Дованли принадлежи към редицата високообразовани български католически духовници, които по същото време съставят сборници с църковно-учително съдържание за нуждите на поверените им българи католици. През последните десетилетия започва проучването на тези сборници преди всичко заради добре съхранения говорим български език от втората половина на осемнадесети век. На тази дата са родени: 1943 г. Роден е Симеон Борисов Щерев (Банана) – български музикант, флейтист, педагог. Свири на пиано и акордеон от детските си години, по-късно учи флейта в Средното музикално училище в София; завършва Българска държавна консерватория (БДК), специалност “Флейта" при Йордан Киндалов (1968 г.). От началото на 60-те години на XX в. свири в заведения и участва в джем сешъни, където се проявява като отличен импровизатор. Истинският му дебют е през 1967 г., когато заедно с Милчо Левиев, Л. Мицов и П. Славов (в квартет “Фокус") печели наградата на критиката на джаз фестивала в Монтрьо. През 1968 г. след анкета, проведена сред водещи списания за жанра, е определен за най-добрия джаз флейтист в Европа, а немското списание “Джаз подиум" го поставя на второ място в света. По това време работи с тромбониста Алберт Мангелсдорф, с тромпетиста Мейнард Фъргюсън и с вибрафониста Божко Петрович; заедно с Чик Кърия прави записи за Радио Щутгарт. В края на 60-те и началото на 70-те години участва в много европейски фестивали и концертира активно. Работи 3 години в Швеция. Преподавател е и е доцент по флейта и импровизация в Естрадния отдел на Музикалната академия (от 1974 г.). Награди: на критиката и пресата от джаз фестивал в Монтрьо (1967 г.); в ежегодните международни джаз класации и анкети е поставян на челните места за флейта. 1929 г. Роден е Йордан Димитров Радичков – български писател. Завършва гимназия в Берковица (1947 г.). Работи като кореспондент на в-к "Народна младеж" за Врачански окръг (1951 г.), редактор е във в-к "Народна младеж" (1952-1955 г.) и "Вечерни новини" (1955-1959 г.). Съветник е в Съвета за духовни ценности на нацията към Държавния съвет (от 1973 г.). Учредител и пръв председател е на Българо-шведското дружество за приятелство (1984-1991 г.); заместник-председател е на Съюза на българските писатели (1986-1989 г.). Участва в първата среща на българските писатели с френския президент Франсоа Митеран (1989 г.). Народен представител е в VII-мо Велико Народно Събрание (1990 г.). Среща се с папа Йоан-Павел II (1994 г.). Присъдена му е международната италианска литературна награда "Гриндзане Кавур" (1984 г.). Удостоен е с шведска държавна награда "Северна звезда". Носител е на национална литературна награда "Иван Вазов" (1990 г.). Получава специална награда на Международната академия по изкуствата в Париж (1993 г.). За книгата "Малки жабешки истории" получава почетен "Ханс-Кристиян Андерсен" диплом и грамота (1996 г.). Получава наградата "А, Аскеер’96" за принос в развитието на театралното изкуство; орден "Стара планина", I степен (2000 г.); номиниран е от Софийския университет “Св. Климент Охридски" за Нобелова награда за литература (2001 г.); Голямата награда за литература на Софийски университет “Св. Климент Охридски" (2001 г. и 2002 г.) и Почетния знак на Софийски университет “Св. Климент Охридски" (2002 г.); Почетен знак на гр. Монтана (2002 г.). Разказите и новелите му са преведени на руски, украински, немски, полски, румънски, финландски, шведски, португалски, чешки, словашки, унгарски, френски, италиански, испански и други езици. Пиеси: "Суматоха" (1966 г.), "Желязното момче" (1967 г.), "Януари" (1973 г.), "Лазарица" (1978 г.), "Опит за летене" (1979 г.), "Горещо пладне" (1966 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Последно лято" (1974 г.). Книги: "Сърцето бие за хората" (1959 г.), "Прости ръце" (1961 г.), "Обърнато небе" (1962 г.), "Планинско цвете" (1964 г.), "Шарена черга" (1964 г.), "Свирепо настроение" (1965 г.), "Неосветени дворове" (1966 г.), "Козята брада" (1967 г.), "Суматоха", "Вятърът на спокойствието" (1968 г.), "Ние, врабчетата" (1970 г., 1977 г.), "Барутен буквар" (1972 г., 1976 г.), "Коженият пъпеш" (1969 г.), "Скални рисунки" (1970 г.), "Човешка проза" (1971 г.), "Плява и зърно" (1972 г.), "Как така" (1974 г.), "Малко отечество" (1974 г.), "Всички и никой" (1976 г.), "Спомени за коне" (1976 г.), "Прашка" (1977), "Шест малки матрьошки и една голяма" (1977), "Лазарица" (1978), "Избрани произведения" (1979 г.), "Ноев ковчег" (1989 г., роман), "Избрани произведения. В 3 тома" (1989 г.), "Хора и свраки. Разкази" (1990 г.), "Ние, врабчетата" (1991 г.), "Свирепо настроение. Разкази" (1991 г.), "Горещо пладне. Неделя. Привързаният балон" (1994 г.), "Малки жабешки истории" (1994 г.), "Пиеси" (1995 г.), "Смокове в ливадите. Разкази" (1995 г.), "Акустичното гърне. Новели" (1996 г.), "Умиване ръцете на Богородица" (1997 г.), "Мюре. Разкази" (1998 г.), "Литературна орница. Интервюта" (1999 г.), "Избрано" (2000 г.), "Глупаво време" (2000 г.), "Нежната спирала" (2002 г.) и др. Умира на 21 януари 2004 г. 1904 г. Роден е Васил Геров (В. Г. Митев) - български инженер. Получава образование в Машинно-електротехническия институт в Нанси, Франция, през 1931 г. Работи като главен конструктор на завод "Диеболт" в Нанси (1931-1939 г.). След завръщането си в България е инженер във Въздушни войски (1939-1940 г.) и главен инспектор в Министерствата на вътрешните работи и на народното здраве (1940-1943 г.). Един от създателите на Държавната политехника в София. Професор (1946 г.), основател и ръководител на катедра "Хидравлични машини и съоръжения" (1946-1953 г.) и на катедра "Хидравлични машини" (1953-1974 г.) във ВМЕИ в София (днес ТУ), декан на Машиностроителния факултет (1960-1964 г.). По негов проект е създадена Лаборатория по хидравлични турбини и машини (1962 г.). Авторе на повече от 20 научни труда, на много учебници за вузовете и техникумите по машинна динамика и хидравлични машини. 1859 г. Роден е полковник Димитър Киранов, началник на санитарната служба на армията през Балканските войни. 1865 г. Роден е генерал-майор Григор Кюркчиев, председател на Главната ликвидационна комисия след Първата световна война. На тази дата умират: 1993 г. Умира Петър Славински (псевдоним на Петър Атанасов Чолаков) - български писател, драматург. Роден е на 19 март 1909 г. Завършва право в СУ (1932 г.). Работи в дирекция “Храноизнос" (1933-1936 г.). Заема административни служби в Столичната община (1937-1944 г.). На 9 септември 1944 г. е назначен за кмет на София. Участва в Отечествената война като военен кореспондент. Ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия. Председател е на Клуба на културните дейци (1946-1951 г.). Главен секретар е на Българо-унгарското дружество (1946-1950 г.). От 1951 до 1953 г. е журналист в Добруджа (с. Шабла). Директор е на Държавния музикален театър “Ст. Македонски" (1953-1954 г.). От 1955 г. живее и твори в Балчик. Член е на БКП, на СБП. За пръв път печата през 1927 г. във в-к “Ехо". Съчинения: “Фрина" (1935 г.); “Последният щурм" (1969 г.); “Пратеник на свободния свят" (1959 г.); “Претворена земя" (1970 г.); “Тайни" (1960 г., в съавт. с Б. Дановски); “Победени хоризонти" (1966 г.); “Слънчев извор" (1962 г.); “Живот за живота" (1965 г.); “Огънят и спомените" (1975 г.); “Птици долитат при нас" (1977 г.) и “Далечни далечини" (1977 г.). 1989 г. Умира Найден Евлогиев Геров – български композитор, създал значителен брой музикални произведения в различни жанрове. Роден е на 14 юни 1916 г. в Пловдив. Негов дядо е известният български възрожденски просветител и книжовник Н. Геров. Създава оперите: "Пайсий Хилендарски" (1959 г.), "В една новогодишна нощ", "Бяла пролет", детските "Пепеляшка" и "Ян Бибиян", комичната "Тримата мускетари", "Почивка в Арко Ирис", "Пътуване към Кларис". Автор е на балета "Швейк отива на война" (1974 г.). 1964 г. Умира Георги Мишев Ефремов - български лекар хирург, публицист и общественик. Роден е на 31 март 1883 г. в Кюстендил. Завършва педагогическото училище в Кюстендил (1902 г.) и медицина в Чикаго, САЩ (1909 г.). Работи като лекар в с. Калище, Пернишко (1909-1915 г.), и в болницата "Червен кръст" в София (1915-1922 г.). Главен лекар на Кюстендилската болница (1922-1944 г.), хирург и главен лекар във военната болница в Кюстендил (1944-1946 г.), завеждащ хирургия в ХIV поликлиника в София (1946-1962 г.). В Кюстендил издава и редактира в-к "Добро здраве" (1923-1947 г.) и в-к "Кюстендил" (1930-1932 г.). Главен редактор на научнопопулярното сп. "Свят и наука" (1933-1943 г.), създава редица научнопопулярни трудове - "Първа помощ при заболяване и злополука" (1915 г.), "Дълголетие и здраве, или Пътят към дълъг и щастлив живот" (1921 г.), "Домашен лекар или…" (1925 г.), "Домашен лекар" (1932 г.), "Алкохолизъм и наследственост" (1948 г.) и др. За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; Енциклопедия “Британика" (2004 г.); Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); Фамилна енциклопедия “Larousse"; История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; Българска военна история - БАН, 1989 г.; История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; Исторически бюлетин – на “The New York Times"; Исторически бюлетин – на “The History Channel"; Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 24.10.2022 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ryanair пуска нови полети
10:59 / 28.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:46 / 29.11.2024
Важни новини за голям ремонт във Варна
16:36 / 28.11.2024
Вижте какви решения взе днес Общинския съвет на Варна
16:50 / 28.11.2024
Дружество край Варна закупи модерна земеделска техника с евросредства
08:19 / 29.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
