- Защо решихте да минете границата откъм Македония, при условие че до Каймакчалан се влиза през Гърция?

- Реших да се поразходя (смее се). Не. Всъщност знаех, че Миленко е на 50 км от границата в някакъв хотел. Исках да ида там на масата му, да тръшна плочата пред него, да го заплюя и да го изчакам да реагира, като е такъв мъж.

- В крайна сметка бившият македонски премиер Никола Груевски се обяви за поставянето на плочата, а българският външен министър Даниел Митов обяви журналиста за персона нон грата. Доволен ли сте от този резултат?

- Да, и смятам, че се дължи на мен и на моята непримиримост. Заради мене позволиха паметника. Някой друг да сте чули да е искал да слага плочата и да я е направил? Ако вече може да се слага - тръгвам още сега за Македония. Даже се чудя да тръгна веднага или другата седмица. Но няма съмнения- аз ще я слагам.

- Ще се откажете ли сега от срещата с Миленко Неделковски?

- До десет дни ще се видя с него и плочата ще я сложа. Имаме сметки за разчистване. Както виждате, аз сам-самичък тръгнах, без охрана. А той е наел 3-4 човека охрана. Явно се страхува. Аз няма да го бия. Ако ще и 300 гардове да наеме - пак ще го намеря!

Трима Миленковци ще ги търкалям като бъчви, мен не ме е страх. Той ще има санкции от мен. Но на него трябва да му е забранено да влиза в България. От мен също има забрана.

- Обидихте ли се от факта, че не ви пуснаха в Македония?

- Много тъпо ми стана. Да ме бяха напсували на майка, нямаше така да се засегна толкова. Но да ме върнат обратно в България с нещо свято, което нося със себе си и да ми кажат, че е опасно... няма как да стане.

- Кой ви подкрепи в тези действия?

- Чакаха ме 300 човека след границата - македонци, които държат на мен. А Миленко си взе охрана в собствената си страна. Това какво ви говори на вас?

- Откъде имате цялата тази информация?

- Казаха ми моите източници от македонското МВР, от външното министерство. Чуваме се всеки ден с тях, говорим си.

- Как ви посрещнаха в Ямбол след тези събития?

- Телефонът ми прегрява. Подкрепят ме и ми казват браво. А аз не го правя за известност и държа да го подчертая! Правя го, защото милея за България. Защото искам един ден, когато децата учат история, да разберат кой е Динко Вълев. Аз ще вляза в историята на България, защото я обичам.