©

В народния календар Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от първия Велики четвъртък. Затова и в съботата след празника е Спасовската или Черешовата задушница. Ходи се на гробища, палят се свещи и кандила, поставят се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в църквата, и на гробищата.

На Спасовден почти навсякъде в България се прави голямо хоро. Вярва се, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване. Сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дни.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

Източник: Дарик