Днес е един от най-хубавите летни празници
На 5 юли християните празнуват летен Атанасовден. Празникът е посветен на св. Атанасий Атонски, но народът го нарича Средлято или Жътвар, защото е в средата на лятото и започва жътвата. За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата. Наричат го още Средзима. Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!". Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са покровители на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.
Летният празник е свързан с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия.
Обикновено пръв зажънва най-възрастният и опитен жътвар, който има "лека ръка". Често жътварите запасват около кръста си житни класове, за да нямат болки при навеждане. Първият сноп жито се завързва с червен конец и благословията "Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!".
Когато намерят двойни житни класове, ги запазват до края на жътвата, след което ги сплитат на плитка с червени конци, чесън и монети, които жъртварите наричат "брада на нивата", "богова брада", "коса" или "нивина".
Брадата се сплита от девойки с живи родители и се пази до следващата година. Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича "кокоша църква".
В западните краища на страната свети Атанас се почита като покровител на орачите, а в Източна България в този ден се изпълняват обичаите против суша Пеперуда и Герман. В Родопите е прието за летния Атанасовден да се правят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.