Късните разкаяния никога не звучат достатъчно убедително. Политиците ще трябва да намерят решение и да направят разлика между задължителен и непростим компромис. Това каза в предаването
“България, Европа и светът на фокус" на
Радио “Фокус" преподавателят във ФЖМК на СУ “Св. Климент Охридски" доц. Георги Лозанов.
"Задължителният компромис е в това, че трябва да се направи правителство. Ако не се направи има риск обработването на общественото мнение да продължи до степен, че следващото правителство да не е евроатлантическо, а про-БРИКС, пропутиново и т.н. в началото в умерени форми. Но когато започнеш да флиртуваш с една диктатура, тя рано или късно те превръща в част от себе си. Това е много опасен флирт. Непростимият компромис е да се смени ориентацията на България в борбата й за правова държава и отново да се отложи с неизвестна дата. Евроатлантическата ориентация включва на първо място правовата държава. Правова държава значи свободна държава, когато действа правото не действат зависимостите. Правовият ред значи свобода и благоденствие, изтъкна доц. Георги Лозанов.
Според него не би трябвало първият тест на 51-то Народно събрание да е за изборът на председател на Народното събрание. "Той трябва да бъде от първата политическа сила. Не трябва за всяко нещо да се започва една и съща патаклама, защото тогава не различаваш дребното от едрото. Едрото е да може да се направи правителство, което да запази евроатлантическата ориентация на България. Червените линии са между ГЕРБ,
Костадин Костадинов и
Делян Пеевски. Те са персонални маркери на типово правене на политика. “Възраждане" иска да възроди Народният съд и лагерите. А
Делян Пеевски беше придобил твърде голяма власт извън тази, която реално по парламентарен път е постигнал на база на резултатите си. Червена линия е да не се придобива нерегламентирана власт. И в по-голяма степен е важно да се върви към запазване на либералната демокрация като път за развитието на България. Това са двете граници, между тях може да се създават приоритети и това е трудната политическа работа. Там има сложен баланс в диалога със собствените си избиратели", разясни доц. Георги Лозанов.
“След като
Бойко Борисов каза за “Възраждане" се очаква да каже нещо и за Пеевски. Диалогът е започнал и върви чрез публични смътни послания. Ще видим дали ще може да се създаде правителство между ГЕРБ и ПП-ДБ. Ако няма червени линии, няма политика. Битката е на електорално ниво, между нагласите на електората, които мотивират поведението на партиите. Битката на тази част от обществото, която иска да запази нашата принадлежност към демократичния свят и една втора, която е започнала да се колебае", коментира още той.
Доц. Лозанов коментира и червената линия, която поставиха от ПП-ДБ за санитарен корсон около ДПС-НН. "Апелът за равноотдалечен премиер беше адресиран към ГЕРБ и им казваше, че могат да бъдат в коалиция евентуално, или друга форма на сътрудничество, но те не трябва да налагат собствените си политически лидери за кандидати за министър-председател, а да се търси лице, което олицетворява политики, отколкото партийна принадлежност, да е лице, което да не е зависимо партийно от централи. И това е една красива, често пъти утопична надежда.
Но за санитарният кордон, червената линия е Пеевски, която ПП-ДБ много ясно посочиха. Той продължава да бъде лидер на партия, която не е водеща, но това става чрез взаимодействие с водещата партия. И посланието към ГЕРБ е, че трябва да правят политика, която не следва волята на Пеевски, каквато те твърдяха, че той упражнявал такава по време на самата сглобка. Тъй като ПП-ДБ са изразители на демократичната линия на демокрациите от западен тип, тези демокрации, които са санкционирали Пеевски, това е свързано и с битката между двете ДПС-та. Битката беше за това
Делян Пеевски да не е вече в ключова властова роля, в която беше преди последните избори. Предстои да видим дали тази битка е довела до това", обясни доц. Георги Лозанов.
Новата ситуация е, че досега никой не беше агитирал за БРИКС. А
Делян Пеевски никога не е имал съпротива вътре в собствената си партия", заключи доц. Георги Лозанов.