Доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет и бивш председател на СЕМ, в интервю за предаването "България, Европа и Светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. Интервюто е направено на 02.03.2023 година)В студиото вече е Доц. Георги Лозанов – преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет и бивш председател на СЕМ. Здравейте, доц. Лозанов. Здравейте.
С вас ще си поговорим за началото на предизборната кампания. Какви са посланията на партиите, изобщо какви са вашите впечатленията от позициите, посланията на политическите партии днес?
Не ми се вижда да има голяма разлика от преди предизборната кампания и сега преди да има кампания. Това е всеизвестно, че тези често повтарящи се избори практически правят целия живот една нескончаема предизборна кампания. Най-фрустриращото, като задържащото за избирателя, наблюдателя във всичко това, че всичко е доста предизвестено. Не се очакват изненади. И заради това няма и много смисъл от тази предизборна кампания.
Искате ли с вас да погледнем слоганите на партиите? Да.
Слогън на политическа партия ГЕРБ е "За стабилна България отново“. Тук това "отново“ е важно, защото то показва нещо, че ГЕРБ не иска да правят промяна със себе си. Имат самочувствието и увереността, че могат да дойдат на власт отново, и че това ще бъде в полза на България, и се надяват да привлекат избирателите с такъв анонс. Те бяха загубили легитимност до голяма степен политическа 2020 година с тези протести срещу тях, които в последна сметка ако не ги свалиха буквално, бяха предпоставка те след това да отпадат от властта и т.н. И знаете ли какво, те смятаха, че могат да си набавят своята легитимност, ако влязат в някакви отношения с партиите на промяната. И дълго време те чакаха такива диалози, такива предложения, които общо взето не бяха приемани от другата страна. но през това време две, вече третата година започна, и аз виждам, че ГЕРБ вече си е върнал самочувствието и смята, че вече му е минала така да се каже политическата карантина, и че ще може да излезе самостоятелно на политическия пазар и да изисква от избирателя да го подкрепи, за да може да се върне във властта.
Да, самият Бойко Борисов каза преди дни, че това ще бъде лесна кампания за него. Тази кампания за тях се усложнява заради течащите проверки по Закона "Магнитски“ на европейската прокуратура, защото те така или иначе свестят куршуми близко до техни членове, и е възможно това да изисква обяснение, реакции. Те даже по-периферни гласове около ГЕРБ вече подсказват, че ако се окаже голям натиск от европейските и американските институции, ГЕРБ постепенно ще се оттегли от евроатлантическия консенсус. Тогава пък наистина за страната ще бъде твърде рисковано, защото има много ясни обратни сили, които ще започнат да имат доминация, ако ГЕРБ застане даже не на другата, а на неутрална страна. Така че аз мисля, че в кампанията около това ще има напрежение и ще се търси около това възможност ГЕРБ да се върне във властта срещу това да остане на евроатлантическа позиция.
Да погледнем сега и останалите слогани, които имаме. "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ – "Има как“. Какво да ви кажа, "Има как“ – значи, тук има две неща: едно по-конкретно, понеже "Продължаваме промяната“ опита един път, в крайна сметка ги свалиха. Кой ги свали и как е дълъг разговор. Но искат да кажат, че не защото, че това не пречи и не защото те нямат решения. И така да се каже чрез този слоган искат да кажат: "Това, че имахме един неуспешен старт, фалстарт, въобще не значи, че нямаме решение“. Решение за какво? Фактически "Продължаваме промяната“ в името си носи своята заявка. Тази промяна, която искаха хората, и която започнаха хората когато излязоха на улицата 2020 година, те казват, че с политически средства и вече заедно с "Демократична България“ ще я продължат. В какво е тази промяна? Промяната е в това да станем истинска западна държава най-после, защото ние все сме на опашката на западните държави и повече или по-малко не сме такава. И "Демократична България“, и "Продължаваме промяната“ това заявяват. "Демократична България“ носи и историческия ангажимент на тази демократична промяна от 1989 година още се свързва с търсенето на промяна в 2020 година. Но така или инак всичко това ще прозвучи и ще се чуе от един кръг избиратели с по-чувствителен демократичен слух, които не знам доколко ще стигнат на този политически субект наистина да покаже как.
БСП, която знаем, че остава доста назад вече в редиците, е заявила: "Да, можем“. Какво им дава самочувствието за този слоган, според вас? Той е доста безсмислен този слоган да ви кажа. Какво обаче можем – то се видя какво може. И ако тепърва те ще показват какво могат, най-старата партия несъмнено, с дълга история, с много движения различни в политическото пространство – едно голямо лавиране. Освен това, БСП на Корнелия Нинова напоследък в така да се каже в тревогата си, хайде да използвам по-мека дума, даже в паниката, че падат гласовете им, минаха към две много рисковани популистки изречения. Първо, застанаха твърдо на страната на Путин във войната. Както и да го говорят, това ги удържа докато бяха там в коалицията, сега вече… И второ, не знам откъде им дойде да започнат някаква кампания срещу хора с различна сексуална ориентация. Както казва навремето Парцалев в процеса срещу хомосексуалистите 50-те години в България, когато те са били забранени по закон, тя цялата Мара втасала, та до мен и до хомосексуалистите опряхте. Че е на БСП цялата Мара втасала, цяла Мара в държавата, та те ще се занимават с лесбийките и с травеститите.
Г-н Лозанов, само още два слогана ще изкоментираме с вас, тъй като имаме и други въпроси. "Възраждане“ избират: "Избери свободата“, а "Български възход“ – "Сигурни за утрешния ден“. По няколко думи за тях. За "Възраждане“ чак не ми се коментира. Как свободата? "Възраждане“ е най-зависимата партия българска от Кремъл в своята политика. Въобще стана един абсолютен цинизъм – зависимостта от Кремъл да се представя като свобода и патриотизъм. Това е просто да се хванеш за главата, не можеш да повярваш, че такова нещо е възможно. А пък тези "Български възход“ – какъв беше техният слоган?
"Български възход“ казват, че са "Сигурни за утрешния ден“. Ами добре. Щом са сигурни, те самите им наименования са им лозунг някакъв "Български възход“. Сигурни… в смисъл като са сигурни за утрешния ден, според мен, не бива да бъдат толкова сигурни, че ще влязат въобще повече. Ако това искат да кажат, че са сигурни, че ще влязат в парламента, но ми се струва, че и това не е съвсем сигурно.
За останалите партии не успяхме да открием техните слоганите, но очевидно не са ги обявили още.Нищо, като ги обявят, ще ги коментираме пак.
Разбира се. Доц. Лозанов, кои са необходимите компромиси според вас, които трябва да направят партиите за нормализиране на диалога помежду им? Това знаете, че почва да се превръща в мантра. И аз не виждам партиите така, както, всъщност основната драматургия в българския политически живот идва от конфликта между "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и ГЕРБ. Няма как да се реши това нещо. Де да знам, трябва чудо да стане според мен. Така че по-важно вместо да разговарят помежду си партиите, да седнат да говорят с избирателите си. И белким някой убеди избирателя достатъчно мощно да гласува, за да няма нужда после тя да води сложни през перипетии през компромиси диалог с другите. Въобще, българските политици, включително и тези от демократичния спектър, като че ли позабравиха да говорят с избирателя, да му казват разни работи, да го карат да ги харесва, да го съблазняват ако щете, да му дават надежда.
Сякаш всичко е насочено към ядрото на самата партия. Да, и сякаш всичко е насочено по отношенията вътре между политиците. Тези отношения вътре са следствия на отношенията с обществото или с електората – тази клиширана дума. Затова ако някой може, вече аз не виждам ритори – хора да застанат и да казват едни работи, които да ти е приятно да ги чуеш. Въобще аз на времето бях казал, че най-хубаво за президент, който и без това имаше дълго време по-скоро представителни функции, друг е въпросът, че сегашният президент, той се оказа властова фигура, но това е друга тема, казах, че на България й трябва президент писател, който да разкаже хубаво българската история, и по-старата, и историята на Прехода. Защото вижте Вендерс казва: "Разказаната история е нашият Бог“. Когато разкажеш нещата, ти ги подреждаш, даваш им смисъл, и човек вижда накъде върви и какво се случва. В България няма български разказ, особено за съвременния свят, а пък старите разкази са някакви националистични приказки, които са от "1001 нощ“, а пък няма съвременен разказ какво е станало, защо е станало така. Някой да започва да обяснява по малко – не, те се карат помежду си, и гледат само да хванат другия в някакъв, особено битов проблем, и върху това да построят предизборната си кампания.
Да. Очаквате ли в този смисъл да има дози черен пиар и дълбаене на нови червени линии? Ми сигурно. Макар че какво да ви кажа, и това вече омръзна.
Омръзна, да. Така е. То какво чудо беше в предишните избори с
Лена Бориславова и
Кирил Петков. Е, големи любовници ги изкараха, те ги преследваха, и върху това трябваше да се построи цяла предизборна кампания. Имаше медии, които с това се занимаваха изцяло, дебнеха ги. Да, разбира се, публичните фигури, те имат нисък праг на лична неприкосновеност и трябва да отговарят така да се каже за личния си живот и за личните си отношения. Но не можеш това да го превърнеш в център на политиката в България.
Така е. И за финал на нашия разговор: имаме ли позитиви от поредното "раздаване на карти", от поредните избори? Имаме ли някакви позитиви? Позитиви е консолидацията на дясното. Няма съмнение, защото вижте "Продължаваме промяната“ имат по-голяма подкрепа от "Демократична България“. Това не би трябвало да е така, защото историческата логика е обратната: "Демократична България“ в много по-голяма степен продължава тази линия, която тръгва от големите сини митинги, въобще от падането на комунизма, и после през правителството на Костов, което беше дълбоко реформаторско правителство по евроатлантическа линия на България и т.н. И те би трябвало да са много по-напред, но "Продължаваме промяната“ са много по-напред. Защо? Защото "Продължаваме промяната“ успяха все пак да вземат властта. Десният човек, десният избирател се умори да чака някакви политици, които все не могат да вземат властта. Така че сега това създава на десния избирател някакво самочувствие, че може би ще излязат от маргиналиите политическите, и тези, от които десният избирател се чувства представен, ще застанат в по-ключова роля в българската политика. Само да кажа нещо, че като кажем дясно и ляво в българската политика, няма общо с бедни и богати, а има общо с това дали си за Путин или си за западния свят. Наричаме ляво пропутиновата позиция, прокремълската, а дясно наричаме евроатлантическата. За България това са левите и десните координати.