Доц. д-р. Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров" ЕАД – София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Доц. Мангъров завършва ВМИ "И. П. Павлов" – Пловдив през 1982 г. Специалист по инфекциозни болести от 1988 г. и специалист по детски болести от 1993 г. Научните му интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тема защитава дисертация през 1991 г. Вижте какво каза той пред в. "
Труд".
– Смисълът на т. нар. масови тестове е важен, доц. Мангъров, но как можем да сме сигурни в надеждността им?
– Хубаво е да се ползват истински тестове. Най-лесният начин да се установят дали са такива е да се вземе кръв за PCR, да се вземе кръв и да се съпостави. Примерно, при 5 ml кръв с нея се отделят 3 ml серум, което е достатъчно с тази проба да се проверят най-малко 60 такива теста. Така ще се види кои стават и кои – не. Става дума за начин, по който можем да видим какво е положението в страната. Въз основа на това могат да се вземат много сериозни решения. Дали да продължаваме да си лежим вкъщи или да се хванем малко да поработим. Защото иначе ще умрем от глад!
– Какво означава, че изследването показва създадените антитела срещу вируса, как се открива?
– В момента има два вида изследвания – с едните се хваща вирусът, който се отделя от тези, които са заразени. Тези, които са заразени, не е задължително да са с клинични прояви. И безсимптомно протичащите могат да отделят вируса. Най-общо казано, за да ме разберете, вирусът се установява с PCR-тест, който е най-точен към този момент, но този вид тестове са много специфични. Ако пробата не се вземе както трябва – не се намира нищо. Има и по-бързи тестове, с които може да се установи дали един човек е заразен, които се казват имунофлуоресцентни тестове, които ги няма у нас, но ги има по света. Там отчитането става със специална машина. Те съществуват отдавна са диагностика на други инфекциозни заболявания. А вторият начин е, когато се търсят следите от прекарана вирусна инфекция в кръвта на хората, които са я прекарали. Те могат да се направят точно с тези имунохроматографски, с които се отчита имуноглоболини G и М (IgG и IgM ). А другият начин е да се установяват антителата с елайза тестове със специална апаратура. Това го има при всички други инфекциозни заболявания, не са някакви новости. Ако някой има IgM, това означава, че той е заразен, независимо дали има клинични симптоми или не и най-вероятно е в началната фаза на заболяването. Накратко – този човек отделя вируса. След около една седмица от началото на клиничните симптоми, човек вече започва да образува имуноглоболини G. Когато се установи, че някой има IgG и IgM, това означава, че той е някъде след десетия ден от началото на инфекцията. И когато се установи, че човек има имуноглоболини G, това означава, че той е изкарал инфекцията преди поне месец. Когато се изследват тези антитела, се дава възможност дали тези, които са били контактни, те не са карали вече вируса. Това са азбучни истини, с които се прави сероепидемиологично проучване. То е част от епидемиологичния надзор. Така епидемиологията проследява процесите. Тук не става дума за бавни, бързи тестове и други такива. Става дума за това – искаме ли ние да видим какво се случва в страната или сутрин сме като в "Дневникът на Таня Савичева" във времето от блокадата на Ленинград: "В понеделник умря мама…, вторник едикавоси"?
– Т. е. необходимо е да се види с масово тестване общата картина?
– Дори не е необходимо да е било много масово. Може да се направи представителна извадка. Няма нужда да изпиете цялата чаша, за да видите че е горчива. Няколко пъти препоръчваме да се направи това. Вижте кои стават от тестовете и кои не. Но това не е нещо ново. Така се поставя диагнозата и при Хепатит А, Хепатит Б, при малария. Тези имунофлуоросцентни и имунохроматографски тестове не са някаква новост, измислена за COVID-19. Това, което ги отличава едно от други е количеството антиген, който се съдържа в тях. Колкото по-хубав е един тест, толкова по-качествен е антигена, който се съдържа в тях. Затова трябва да видим кои са надеждните тестове – все пак те са разработени за коронавируса в рамките на 3 месеца. Но това не става с препирни кой бил търгаш и кой е не знам какъв. В крайна сметка става дума за това, да затвориш цяла една страна. Нашият годишен БВП е 108 млрд. лева. Като го разделите на 365 дни, това прави по 296 млн. лева на ден. Всеки ден карантина ни струва 296 млн. лева. И искам бързо да седнем и да мислим сериозно, а не да се държим като малки сърдити деца. А принципното е, че това не е особено опасна инфекция. Като не е, защо всички мерки са като все едно имаме вариола или ебола? Винаги като кажа това ме репликират с "Виж какво става в Италия!". Добре, там става, но при всяка епидемия има места, където се случват епидемии като в Италия, но има други, където не се случват. И примери имаме много. И защо на едните места стават така, а на други – не, това никой не може да каже. Не направим ли тестовете за представителна извадка, все едно стоим в автомобил на задната седалка без да държиш скорости, спирачки, кормило и да отчиташ само какво минава край теб. Правим това в момента – 20 души повече, 20 души – по-малко, този е интубиран и тн. Вижте, ако си дадете труда да видите колко хора са били интубирани в страната по същото време на миналата година, да не се окаже, че са повече отколкото са сега.