Доц. Милен Иванов: Шенген изисква много сериозен контрол на територията на държавата, трябва да се изгради единен информационен център

Официално България и Румъния ще станат пълноправни членове на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 година. България технически е готова за това от 2012 година, а решението от вчера, след като Австрия реши да свали ветото си, е политическо решение. Оттук нататък няма неизвестни за нашите органи, ние се готвим за това като държава от 2012 година. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. Милен Иванов.

Шенген е един нормален процес на влизане в даден регулационен режим. Това са правила, които са заложени в принципите на изграждането на Европейския съюз, обясни той и допълни, че въвеждането на режима се е наложил поради приемането на много нови членове в Европейския съюз. Приемането на България и Румъния в Шенген променя режима за преминаване на границите – контролът ще бъде по друга технология, като в следващите 6 месеца ще има засилен контрол на българо-румънската граница.

Парадоксът според до Иванов е, че България се присъединява към Шенгенското пространство в момента, в който половината от него всъщност не работи съгласно принципите на договора. "Осем държави въведоха допълнителен контрол и докато не се реши въпросът с конфликтите в Сирия, в Близкия изток и Северна Африка тези държави няма да върнат класическия Шенген, т.е. безпрепятствено преминаване на стоки, капитали и хора през границите на европейските държави.“

"Да говорим, че един такъв договор крие опасност е политическо говорене. Това е един регламент, който има ясни правила и ясни задължения имаме ние. Нещата от чисто техническа гледна точка, от гледна точка на сигурността са нормални и няма нищо извънредно – държавата няма да спре да си охранява границата,“ посочи още доц. Иванов.

Другият интересен момент според него е съвпадането на въвеждането на Пакта за миграция и падането на ветото от страна на Австрия. По думите му върху нашата държава пада една много голяма отговорност като външна граница на Шенген. "И тук вече какво е договорено и какви правила ще има, ако ние изпълним или неизпълнен достатъчно добре тези ангажименти, този отговор трябва да дадат тези, които са водили преговорите, именно изпълнителната власт,“ посочи той.

По думите му самите правила на Шенген предвиждат контрол вече не на самата граница, а навътре в територията на страната, който няма да е за всички, които преминават през определено място, а ще става чрез т.нар. принцип Анализ на риска. Т.е. "Гранична полиция" и Агенция "Митници“ ще решават кой да бъде спрян и да бъде подлаган на щателна проверка. "Шенген изисква много сериозен контрол на територията на държавата – ние не проверяваме хората по границите, но ги проверяваме вътре в територията на страната. Това значи че тези, които ще осъществяват този контрол трябва да имат информация, и на базата на тази информация те да взимат превантивни мерки. Да се действа предварително е смисълът на т.нар. принцип Анализ на риска. Това изисква много сериозен мениджмънт на информацията в службите и в държавата като цяло. Това се случва и досега, но в момента изпреварващата информация, предварителната й обработка и извеждането на валидни за анализ на риска резултати стават първостепенна задача,“ обясни доц. Иванов и добави, че според него трябва да се изгради единен информационен център, който да е пряко свързан с контрола на територията на държавата.