Доц. Наталия Киселова: Има вакуум в държавата - служебното правителство не може да запълни пълноценно, както когато е избрано от парламента

Преподавателят по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски“ доц. Наталия Киселова в сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус". 

Първите задачи на парламентарните комисии са връщането на хартиената бюлетина, изпращането на военна помощ за Украйна, закупуването на нови 8 изтребителя F-16 и приемането на решения за цените на горивата и тока. В парламента вече са внесени 3 законопроекта от "Демократична България“, БСП и "Възраждане“. И трита засягат предимно машинното гласуване. Тези и други въпроси ще обсъдим в следващите минути с преподавателя по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски“ доц. Наталия Киселова.

Доц. Киселова, трябва ли според вас да се върне хартиената бюлетина? Как гледате вие на тези предложения?

Ако трябва да се върнем какво е в момента действащото законодателство, хартиена бюлетина съществува в по-малките избирателни секции, там, където са под 300 избиратели. И като възможност, ако има инцидент с машина, за да не се прекъсва гласуването. А предложенията, които са внесли първи от "БСП за България“, бяха да има възможност избирателите – говорим за тези секции, които са до и малко над 1000 такива, да могат да изберат дали да гласуват с машина или с бюлетина. Алтернивност в начина на гласуване. Това беше дебат, който се води преди една година, тогава БСП беше на позиция, че трябва да има само машини. Сега са преценили, че това не е в интерес на техните избиратели. Ако преди една година този разговор беше разумен, сега ми се струва малко хвърляне топката в трибуните, защото проблемите днес, след като имаме толкова парламенти, които са фрагментирани и невъзможност към настоящия момент да има отново редовно правителство, проблемът не е в бюлетината или в машината. Проблемът вече е политическите партии, в начина, по който те биха стимулирали нас, избирателите, да отидем. Ниска избирателна активност, съчетана с множество проблеми в протоколите, което според мен е възможно да се случи, защото трябва да се събират… Ако приемем, че се върне изборът на избирателя бюлетина или машина, то тогава секционните комисии ще трябва да броят бюлетини, плюс данните от машините. И отново ще се налага сумиране. За съжаление, качеството на членовете на секционните комисии не е много високо, всъщност голяма част от проблемите с недействителните бюлетини дойдоха от тяхната некомпетентност. И ако сега, както се казва, сме на прага на нови избори, това освен, че ще струва пари, отново ще доведе до промени в методиките, по които работят секционните комисии, и отново проблеми. На мен ми се струва, че макар да са включени в дневния ред, то е защото това са първите законопроекти, председателят иска да постави всичко на масата и да започне, хайде да кажем, и професионалния, но и политическия разговор по тези законопроекти. Дали ще се стигне до връщането, теоретично е възможно, защото има достатъчно гласове от 4 парламентарни групи, което е числено превъзходство. Но преди да се гласува, предполагам, че ще има доста ожесточени и емоционални дебати.

Както обикновено сме свидетели на такива напоследък.

За съжаление, да.

Искам да отбележа, че от "Демократична България“ предлагат няколко съществени изменения на Изборния кодекс. На първо място те искат да бъде създадено специализирано звено в Централната избирателна комисия (ЦИК), което да я подпомага при провеждането на машинния вот и да участва в бъдещото на внедряване на гласуване по интернет.

Това частично беше направено по отношение на звеното за машинния вот. Но ЦИК не може да намери хора, които да са достатъчно компетентни да работят за ЦИК при ниско възнаграждение. И те като го вкарват в закона, вече това ще му даде по-голяма тежест, предполагам и по-висок бюджет. А основното е електронното дистанционно гласуване, на което "Демократична България“ са поддръжници от момента, в който беше проведен референдум – преди повече от 5 години.

А какво смятате вие за публикуване на някакъв план за провеждането на избори с машинното гласуване? Това е също предложение от "Демократична България“.

Това би трябвало да означава как се подготвят машините. Кой има достъп до тях, разбира се, как се "пръскат“ из страната, защото те в момента се съхраняват на едно място. Преди изборите биват разпращани по изборните райони, а след това се прибират. Така че къде се намират машините образно казано, в кой момент и кой има достъп до тях.

Законопроектът на "Възраждане“ е с малко по-широк обхват. С него се иска да се промени съставът на ЦИК според актуалния състав на Народното събрание път. Идеята е в комисията да участват представители на политическите сили.

През 2014 година, когато ЦИК беше създадена, идеята беше да бъде по-професионална. Ако обаче погледнете състава към настоящия момент – по-късно имаше промяна, целта беше да бъдат специалисти и да не са пряко свързани с партиите, в действителност обаче, политическите партии номинираха хора, които са си близки до партийните ръководства, ако мога така да се изразя. Давам само един пример – от ГЕРБ например, зам.-министър беше на вътрешните работи, ключов депутат г-н Ципов. А от БСП е член, даже може и зам.-председател, председателят на Контролната комисия на БСП. Тоест, това са хора, за които не коментираме тяхната експертиза, но са политически привързани. И тъй като конституира към определен момент, това е моментна снимка 2021 година, беше сменен съставът, той отразява към онзи момент през 2021 година, знаете колко партии възникнаха, влязоха в парламента, други изчезнаха. Всъщност, тъй като "Възраждане“ нямат представител, вариантът е или да се разшири съставът, или да бъде формиран по нов начин.

Какво, според вас, доц. Киселова, трябва да се предприеме при нови избори? Какво трябва спешно да се направи, за да стане процесът по-прозрачен?

Аз съм привърженик на това да бъдат обучени хората, които организират изборите. ЦИК не може да разчита на това, че някой ще отвори нейния сайт и ще прегледа клипчето как се извършват определени дейности. Много повече обучение трябва за членовете на секционните комисии, на районните такива, без да ми се обиждат колегите, но има винаги детайли, на които трябва да се обръща внимание, за да може да си спестим после главоболия и критики, хайде да кажем така – грешки. Тъй като аз съм работила в средното ниво в изборната администрация, обученията, които правихме, но като казвам обучения – половин ден се събират всички членове на секционни комисии и по няколко пъти се разиграва изборният ден, защото ситуациите, които могат да възникнат, не са обхванати нито от кодекса, нито от методическите указания, които ЦИК извършва. Разбира се, трябва да се правят специални обучения, това вече е ангажимент на Външно министерство, и там затова е много по-сериозна подготовката за членовете на секционните комисии в чужбина, тъй като си има специфики. И вече политическият момент е начинът на гласуване. Защото ако имате в момента и машина, и бюлетина, това двойно натоварва членовете на секционните комисии. Така че обученията на хората, които организират и провеждат, са много важни, и то на достатъчно ранен етап трябва да бъдат публикувани методическите указания. От гледна точка на дейността на ЦИК – това. А пък по отношение на партиите и коалициите има много неща, които могат да бъдат променени. Не знам дали, ако наистина се отива към избори, ще имат физическото времето да го направят. В момента има предвиден изборен район "Чужбина“, и тъй като той не е достатъчно ясен, дава се правомощия на ЦИК да определи мандатите. Аз не съм убедена, че ЦИК трябва да определя колко мандата да се взимат от България, да се прехвърлят на "Чужбина“, дали въобще трябва да има такъв изборен район. Но това, пак казвам, е въпрос на законодателство. Предполагам, че при отваряне на Изборния кодекс, дали още днес или следващите седмици, и този въпрос ще бъде повдигнат.

Кои политики според вас потискат в момента правовата държава? Кои са вредните политики в момента?

Държавата по принцип не би трябвало да провежда политики, които да са насочени срещу правовостта в държавата. Но ставаме свидетели на няколко процеса, които всички усещат. Да кажем, има някакъв вакуум, защото служебното правителство не може да запълни пълноценно правителството като тогава, когато е избрано от парламента, и в рамките на определени администрации започва забавяне. Пример от вчера: знае се, че на еди-коя си дата изтича програмата за финансиране за хората, които са дошли от Украйна, и последният ден, вече нямало закуска. Добре, това не се е ли знаело и преди месец? Някой някъде си е казал: "И това ще отмине“ или са стискали палци да е друго правителство, което не е коректно. Също така имате редица случаи – движението по пътищата. В момента, в който започнаха по-сериозни проверки, се установява, че има сериозна злоупотреба с наркотични вещества, прекурсори и алкохол. Добре, само МВР трябва да констатира, че някой е злоупотребил? Не трябва ли да има, както се казва, малко превенция за разпространението на наркотиците и прекурсорите? Така че ей такива неща, които показват, че няма достатъчно съзнание, че държавата трябва да бъде на мястото си. И с какво се хващат? Хващат се с най-елементарните предложения, сега тези законопроекти, които посочихте – въпросът с цената на горивото, вместо държавата да си е на мястото, след като си поискал дерогация за руски петрол, как се пласира след това преработените продукти. Казано е, че не може да ги изнасяш навън.

Не е ясно дали можем да ги препродаваме въобще.

След като се повдига въпросът от Европейската комисия значи ние нещо не сме направили както трябва, за да ни напомнят. И като ти кажат, че 2024 година примерно изтича тази дерогация, ти почваш ли да търсиш алтернативни източници на петрол? Или всичките тези автомобили минават на електричество, например? Така че има ето такива неща, и те са според мен резултат на забавянето, аз го наричам цъкането на администрацията, най-общо. Но там, където държавата има задължение да работи, а пък се забавя или е спряла.

Смятате ли, че ние като правова държава трябва да помогнем на Украйна с оръжия?

Това отново е въпрос, който има две възможни, както да кажем и с бюлетината. Единият начин е да се каже, че подпомагаш хуманитарно. Тогава си предоставяш, отваряш вратите си за хора, които бягат от войната. Другият вариант е подпомагане с въоръжаване – това, което правят част от европейските държави. И третото е вече пълноценна във всички аспекти на военната дейност. Аз лично не съм привърженик, то сигурно няма нормален човек, който да е привърженик на войната и въпросът с въоръжаването, тоест, предоставяне на оръжие, боеприпаси. Дали не трябва да почва да се търси и някакъв дипломатически изход? Все ми се струва, че Турция много сериозно се намеси на това поле, но Европейският съюз е субектът, който в международните отношения би трябвало да има път, образно казано към сърцата и на двамата президенти, и към Путин, и към Зеленски, за да може това нещо да спре. Защото то не просто противоречи на XXI век, а на разбирането за човешко съществуване. Войната за никой не е донесла полза, нито за едната, нито за другата страна, камо ли за съседните.

И да се върнем още малко на ситуацията в нашата страна, политическата ситуация. Според вас, контактните групи добра роля ли ще изиграят в случая? Ще успеят ли те наистина да осъществят диалог с политиците и да постигнат желания успех? Борисов заяви, че само това е единственият вариант – контактните групи.

В момента, тъй като е много фрагментирано Народното събрание, ГЕРБ като първа политическа сила, получила резултат на изборите, трябваше да предприеме някакви усилия, за да кажем да търсят не просто съгласие, а по определени въпроси да има единодействие. И това е различно от правителство. Обаче нито обясниха какво очакват от господата Плевнелиев и Паси, нито те самите успяха да обяснят. Всъщност, ставаше дума за това да започнат като посредници парламентарните групи да си говорят и времето преди свикването на Народното събрание да бъде използвано за това. За съжаление, г-н Борисов не им даде голяма свобода, а можеше да каже, че някой от тях става министър-председател, като кандидат имам предвид, впоследствие ще получи мандат от името на ГЕРБ. Или единият ще отговаря за икономическата сфера да кажем като заместник министър-председател, а другият като външна политика, Европейски съюз и да кажем сигурност г-н Паси. И тогава вече като се виждат с тях, народните представители ще знаят, че тези господа впоследствие ще имат решаваща дума за определяне на политиките на едно бъдещо правителство. Тъй като това не се случи, срещите са преминали в това да се търсят обща посока по определени въпроси, и ще видим, защото единият въпрос е подпомагане на Украйна, другият въпрос да кажем ще бъде...

Закупуване на нови изтребители също така.

Айде така да кажем: повишаване капацитета на отбранителната ни сигурност. Трети въпрос може да бъде въпросът с данъците и бъдещият бюджет. За съжаление, във всеки един момент тегне сянката на недоизказани неща. Защото всяка партия си е заела една темичка, която я преекспонира, за да я отличава от другите шест. Според мен трябваше да има поне още един в контактната група, който да кажем да бъде за правосъдие и антикорупция. Защото за "Продължаваме промяната“ и за "Демократична България“ това е много сериозен въпрос. Виждате, че те го повдигат под всякакви предлози. И оттук вече сигурно можеше да се търси и много по-сериозна почва, върху която да се изгради бъдещото правителство. Разбира се, не е късно. За съжаление, в рамките на тази седмица виждаме, че веднага като се влезе в Правна комисия, преди да са изяснени позициите, е възможно да се втвърдят, вместо да се сближат.

Да. Споменахте и бюджета. Той е изключително важен за страната ни. Смятате ли, че удължаването му е правилно? Удължаването на действащия в момента бюджет. Конституцията позволява това.

От служебното правителство имаха два варианта. Единият беше да внесат изцяло нов.

Но не го направиха.

И другата възможност, която и реализираха, да поискат удължаване. Проблемът във внасянето на нов проект всъщност е, че тогава, когато има опасност от избори, щото тя не е отминала, всяка партия да натовари разходите през бюджета.

Да, защото говоренето ще бъде предизборно, така да се каже.

Ще има един такъв момент, в който като се отиде на предизборна кампания, всеки ще казва: "Аз се преборих за това, аз се преборих за онова. Благодарение на нас вие имате възможност“, помощи, пък политики, пък някакви еднократни плащания. И поради тази причина служебното правителство по-скоро правилно стопира това като опасност. Дисбалансът година преди евентуално влизане в еврозоната може да повиши многократно дефицита. И всъщност, това, което вчера от ГЕРБ акцентираха, "фаталният“, както го нарече г-н Борисов чл.13, който фиксира дефицит, който почти никоя държава в момента от еврозоната не може да се "похвали“, че има.

Похвали в кавички.

Да. За да може да влезем в еврозоната. И оттук пред опасността да има по-голям дефицит правителството избра да бъде критикувано, че не е изпълнило закона, но да съхрани баланса във финансите. Сега, дали този баланс ще бъде към декември е още трудно да се каже, но към настоящия момент да кажем, че сме в балансирана позиция. Има висока инфлация, но в същото време има и резерв. А другата причина според мен да не се бърза с внасянето е, че не се знае евентуално какво би било правителството. Щото те почти всички партии в парламента са за това да не се променят данъците, но това не означава, че няма да има промяна в осигуровките. И ако се качи минималната работна заплата, това води до промяна в приходите да кажем или разходи, щото държавата плаща и осигуровки. И оттук отново в зависимост от това да кажем каква ще бъде минималната работна заплата, пък ще зависят различни други плащания в рамките на бюджета. И това според мен е другата причина. Ако ви направи впечатление синдикатите не одобриха проекта, и това е една от причините, че се предлага да се запази минималната заплата от тази година. А пък в същото време искат от 710 поне на 800 или 850, което вече коренно променя движението в рамките на бюджетните разплащания. И това със сигурност трябва да го поддържа едно правителство, което има по-дълъг хоризонт от служебното.

Благодаря ви за този разговор.

И аз благодаря.