Доц. Наталия Киселова: Подходът за конституционните промени беше сбъркан, трябваше да има по-сериозни обществени и политически обсъждания

Трябваше да има по-сериозни обществени и политически обсъждания за промените в Конституцията. И когато се изчистят позициите на вносителите, тогава да внасят. Това заяви експертът по конституционно право доц. Наталия Киселова в интервю за "Фокус" във връзка с решението на Конституционния съд за отмяна на шестата поправка на Конституцията.

"Те (бел. от ред. - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС) внесоха сравнително бързо промените, за да тече срокът по време на лятната ваканция, тъй като проектът се обсъжда два месеца след внасянето. И оттам тази бързина се отрази на качеството на внесения законопроект, както и на окончателните промени в Конституцията", каза още тя.

Специалистът по конституционно право обаче видя липса на последователност в решенията на конституционните съдии. 

"Конституционният съд не е последователен до край. Ако приемем, че по отношение на съдебната власт винаги трябва да се произнася, че не бива да се променя структурата, установена в Седмото Велико Народно събрание, и че всичко друго трябва отново с Велико Народно събрание да се променя, то сходно трябваше да бъде решението и по отношение на президента, и по отношение на непрекъсваемостта на мандата на Народното събрание", обясни доц. Киселова.

Във връзка с голямата тема, а именно неосъществената съдебна реформа експертът по конституционно право обясни, че въпреки че Конституционният съд отхвърли новите текстове, промени ще трябва да бъдат направени, но в обикновеното законодателство. 

"Последиците ще бъдат доста сериозни, защото ще трябва да се променя Законът за съдебната власт и други закони, които уреждат дейността на прокуратурата извън наказателния процес, така да се намести ролята на главния прокурор в рамките на произнесеното вече решение за конституционните промени, както и друго, което остана в неговата сянка - сезирането от страна на бившия главен прокурор във връзка с механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници веднъж. И втори път по отношение обжалване отказите за образуване на наказателно производство и преценка от страна на съда, когато има промяна в обвинението. Промени ще има вече на полето на Народното събрание в законите, които уреждат дейността на прокуратурата.", каза още тя.

Според доц. Киселова решението на конституционните съдии ще захрани предизборната кампания на част от политическите сили, ако се стигне до нови избори.

"Ако завареният Висш съдебен съвет, който е с изтекъл мандат повече от година и нещо вече, предприеме ходове да избере нов главен прокурор и нов председател на Върховния административен съд, това също ще е част от предизборната кампания - дали е легитимно орган с изтекъл мандат, дискредитиран в някаква степен, да се заеме с толкова важни кадрови решения. Защото те ще имат ефект седем години оттук нататък", коментира още тя. 

Доц. Киселова смята, че в следващите парламенти отново ще подхванат темата с изменението на текстовете в основния закон. За да бъдат реализирани те обаче, ще е нужна както воля от страна на политическите сили, така намирането на допирни точки.

За шестата поправка в Конституцията тя констатира следния проблем: "Грешката им беше според мен, че не се опитаха да привлекат от другите парламентарни групи, извън трите, които формираха конституционното мнозинство (бел. от ред. - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС), ако не категорична подкрепа, по-вероятно беше да останат пасивни".

Липса на аргументация обаче тя видя и в решенията за Конституцията, които остават поради липса на мнозинство от страна съдиите: "Когато няма постигнато мнозинство в едната или в другата посока, се използва понятието "съдът отклонява искането" - не е взето решение и нормите продължават да действат. Аргументацията на шестимата съдии, които са били за обявяване на противоконституционност, са доста обосновани. И бих казала, теоретично подплатени. По отношение на другите мога да кажа, че мотивите им не са добри".