Доц. д-р Дарин Тенев: Конфликтите възникват, когато имаме едновременно и колектив, и силни индивидуални гласове

Сблъсъкът между индивидуалното и колективното през призмата на изкуството може да се обясни и проследи, изхождайки от Хегеловата постановка за основните литературните родове: епос, лирика и драма. В лекциите му по естетика епосът изразява хомогенното колективно съзнание, общността, лириката отрича това и дава глас на индивида срещу колектива и драмата за него е отрицание на отрицанието, тя снема лириката, като връща колективното, само че като колектив от индивидуални гласове. Това каза в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ преподавателят, преводач и литературовед доц. д-р Дарин Тенев.  

"Драмата, чийто наследник е киното, е колектив от индивидуални гласове. Проблемът е, че тъкмо защото е колектив от индивидуални гласове, драмата по необходимост стъпва върху конфликт. Т.е. ако имаме едновременно и колектив, и силни индивидуални гласове, тогава възникват конфликти. И тук за мен въпросът би се превел така: може ли и трябва ли да се преодолява този конфликт и дали този конфликт не е по-скоро съзидателен и полезен, отколкото вреден и разрушителен,“ посочи той.

Конфликтът между индивидуалното и колективното може да се проследи в един от впечатляващите филми за изминалата година с 10 номинации за "Оскар“ – "Бруталистът“ (The Brutalist) на режисьора Брейди Корбей, който е разказ за съзидателната, но и за деструктивната сила на огромния талант на един архитект. Паралели могат да се направят и с филма "Изворът“ (The Fountainhead) на режисьора Кинг Видор, където Гари Купър играе ролята на един гениален и подчертано отдаден на своя индивидуализъм архитект: Хауърд Роурк, роден чрез въображението на противоречивата Айн Ранд.

Според доц. Тенев има различните типове конфликти, като един вариант за такъв конфликт е антагонизмът, където ако надделее колективното, индивидът изчезва, или индивидуалистичността на обществото, където общество би защитавало каквито и да е общи цели единствено от егоистичен интерес. Политическият теоретик Шантал Муф предлага и друг вариант – вместо антагонизъм да се мисли за съревнование, което да движи нещата напред. Този вариант може да се онагледи с филмите "Клети създания“ (Poor Things) на Йоргос Лантимос и "Прекрасни дни“ (Perfect Days) на Вим Вендерс. "Двата филма разказват много индивидуална история, в един случай става дума за едно странно същество, създадено по изкуствен път във филма на Лантимос, което изгражда своя път, от друга страна във филма на Вендерс проследяваме историята на един чистач на тоалетни с намигвания към големи имена от историята на японското кино, в частност Ясуджиро Озу, представя ce по ненатрапчив начин сложната проблематика на този човек. Това, което на мен ми е интересно, e, че и в двата случая виждаме как това, което ние мислим като индивид, е множествено. При Лантимос тази комплексна природа на индивидуалното сякаш е еднo от нещата, които са интересни. А какво ако индивидуалното предполага вече някакъв тип колектив, колективното е вече вътрешно условие, някаква иманентна множественост, за да може да има индивид. Тогава конфликтът преди да бъде външен между индивид и колектив, е вътрешен.“

Друг пример за тази симбиоза на индивидуално множество даде водещият на предаването Благой Д. Иванов с филмовата класика "Седемте самураи“ на Акира Куросава, който разказва именно за това "как един колектив създава от множества един герой – героя на защитника, но този герой е от седем самураи“. Гостът пък допълни примера с уестърн римейка "Великолепната седморка“, където са представени различни видове конфликти, като има конфликт и между седморката, съставена от седем силни индивида, която "не е напълно смазана машина, а по-скоро става дума за хора със сложна душевност, но зад сложната душевност се крие множественост. И това добре показва странното преплитане на колективното и индивидуалното,“ обясни литературоведът.

Според философа друг важен аспект са границите на колективността, като даде пример с определението на политическото като взимане на решение по отношение на общото. "Един акт става политически, когато той решава за колектива. Обаче границите на общото сякаш тихомълком се преначертават често... и в това имаме напрежения, които противопоставянето индивид-колектив не показва. Колективът не е с ясни граници,“ посочи той и добави, че примерите с известни филми, в които става дума за силни индивиди, може би са характерни за едно по-ранно време, и според него опитите за завръщане към идеята за индивидуалност в момента водят до една подменена идея за индивидуалността, като е подменена индивидуалността с идентичност.

Ако мислим в крайности, предпоставяме какъв е конфликтът, което според доц. Тенев е притеснително. "Би трябвало да може да се мисли първо едно прединдивидуално множество, което е условие за индивида, защото индивидът не се появява в празна среда – трябва общество, в което индивидът може да бъде индивид. И после трябва да мислим едно вътреиндивидуално сложно множество на индивида, който да може да участва или да не участва в колектив. И оттам насетне важната задача е как мислим в колектива, кого включваме в колектива,“ каза той и даде пример с "Първият отмъстител: Войната на героите“ (Captain America: Civil War), където добре са представени многото нива на конфликтност: героите са вътре в себе си объркани, трябва да се противопоставят на своите приятели и всеки защитава някаква идея за колектив срещу другите.

"Изкуството може да показва вътрешната заразеност, замърсеност и на индивидуално, и на колектив ниво. Ние живеем в колективи, които не са чисти и не искаме да го признаем. Ние живеем като индивиди, които са съставени от хетерогенни елементи, и не искаме да го признаем. И от там идват проблемите, когато искаме да запазим някаква предполагаема чистота, хомогенност. Изкуството, киното, което в момента е може би най-влиятелното изкуство, може да покаже тази хетерогенност, която прониза всички ни, и от там да ни накара да видим другояче и самите себе си,“ заключи преподавателят, преводач и литературовед доц. д-р Дарин Тенев.