© Varna24.bg

Това се казва в годишния макроикономически доклад на Industry Watch с фокус: "Потребление и кредитиране в растеж: рискове и предизвикателства пред икономиката 2017-2018".

По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси.

През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които:

След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години.

Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие.

Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%.

Все по-засилената интеграцията на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година.

Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в
последните месеци е видима.

Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд. От "дъното" на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ.

Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики:

Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива - около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал.

За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти.

Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите.

Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.

Източник: БГНЕС