Държавата ще дава пари на млади и добре образовани българи, за да се върнат да работят у нас.
“Това, което обмисляме и се надяваме през декември да договорим с Европейската комисия, са допълнителни финансови стимули, които да им помогнат през първите няколко месеца от завръщането им", съобщи пред
“24 часа" зам.- социалният министър Зорница Русинова. Идеята била държавата да поеме наема на жилище, таксата за детска градина или други разходи по установяването им в България, така че да се облекчат младите, които искат да се завърнат и да работят у нас, обясни Русинова.
Някои общини имат инициативи за строителство на общински жилища за млади хора, което ние също бихме стимулирали в следващия програмен период, каза още Русинова.
За да се улеснят максимално завръщащите се българи, ще се направи и онлайн платформа към Агенцията по заетостта. Там освен конкретно работно място ще се получава и информация за цените на недвижимите имоти, наема, детските градини, училищата и болниците около избраното място за завръщане. Ще се дава иформация и как да запишат детето си в ясла или училище. Идеята е, когато един млад човек реши да се завърне, да му бъде оказана подкрепа, за да се установи тук, обясни още Русинова.
Ако пък завръщащите се българи имат чужденец за съпруг, за него ще има облекчен режим на достъп.
Друга идея е да се направят онлайн трудови борси като част от европейския портал за трудова мибилност - EURES.
“Това е добра възможност българските работодатели да предлагат работни места не само на българи в чужбина, но и на чужди граждани, защото има сектори, в които заплащането е конкурентно на това на ЕС", каза още Русинова.
Сега 16 хил. млади българи са се върнали да работят у нас, а през 2016 г. те са били малко над 9000. През миналата година в България са дошли да живеят 29 559 души, докато през 2017 г. са били 25 597. Основната причина е ръстът на заплатите у нас.
За да привлича все повече българи, социалното министерство направи кариерни форуми във Виена, Лондон, Кьолн, Мюнхен и Хага. На тях фирмите предлагат работа в областите информационни и комуникационни технологии, електроника и електротехника, медицина, образование, финанси, застраховане, маркетинг и търговия, производство, мениджмънт и консултантски услуги, електроенергия и др.
За да могат хората да придобият реална представа не само за доходите, но и за покупателната способност в България, правим съпоставка между нашата страна и държавата, в която се провежда конкретният форум, по основни пера на домакинствата като наем на жилище, пазарна цена на имоти, такси за детски градини, разходи за градски транспорт, информационни и комуникационни услуги (интернет, телевизия, телефон), разказа Русинова, която участва в тях.
Средната заплата в IT сектора у нас е 3999 лв., а в Нидерландия е 2700 евро. След приспадане на основни разходи като осигуровки, данък общ доход, наем на едностайно жилище и карта за градския транспорт от техните заплати бруто излиза, че в България IT специалистът ще разполага с 67% от брутната си заплата, а в Нидерландия с 53%, дала за пример в Хага Русинова. И обясни, че се прави и съпоставка със заетите във финансовия сектор. При приспадане на горепосочените разходи, данните показват оставащ на разположение доход от 52% от средната брутна заплата за финансист и застраховател за България и 47% за Нидерландия.
“Един младеж, който е завършил информационни технологии във Великобритания и получава 3000 паунда в Лондон, в края на месеца ще бъде с около 1500 -1800 паунда. Докато в България, ако стартовата заплата е около 3000 лв., в края на месеца ще е с 2000 лв., даде друг пример Русинова.
За младежите е интересно и поддържането на плоската данъчна ставка от 10%, трудовото законодателство, бързото кариерно израстване и възможностите за стаж.
“Освен това виждаме, че стимулите, които българските работодатели предлагат като допълнителни социални придобивки - допълнително здравно осигуряване, карти за спорт и почивки, също са много атрактивни за младите хора. А и все повече компании предлагат в петък да се работи до обяд", обясни още Русинова.