480 депутати ще има България (макар и само на хартия) в продължение на десетина дни през юни.
До това води промяната в Конституцията, според която 49-ото Народно събрание ще остане действащо и по време на служебното правителство и провеждането на изборите. Пълномощията му се прекратяват с полагането на клетвата на депутатите в новото 50-о НС. А това обикновено се случва в рамките на 10-ина дни до 2 седмици от деня на изборите, след като ЦИК обяви имената на избраните народни представители.
Вярно, че част от имената на избраниците ще са едни и същи, но това не променя факта, че те ще се водят депутати в различни мандати.
Този казус поражда още един въпрос - след като са депутати в два различни парламента, въпросните лица дали ще вземат двойни надници за тези десетина дни?
“Има един период на застъпване, който от бюджетна гледна точка означава, че за няколко седмици ще се плащат заплати не на 240, а на 480 народни представители", обясни пред
“24 часа" конституционалистът доц. Борислав Цеков. Причината е, че заплатите на новите депутати се изчисляват от датата на изборите.
В момента основната депутатска заплата е 5616 лева. Тя се преизчислява на всяко тримесечие и е равна на три средни работни заплати в обществения сектор за предходното тримесечие. Към базата обаче има много надбавки - проценти за участие в комисии, шефски постове, докторски и научни титли плюс добавките за стаж. Така парите на депутата скачат до близо 10 хил. лева.
Така грубо на месец един парламент струва 2,4 млн. лв. За 10 дни сумата ще е 1/3 от тази - или около 800 хиляди.
А ако се умножи по две, 1,6 млн. лв. би струвало на данъкоплатеца “засичането" на двата парламента след изборите, освен ако не се приложи друга финансова схема.
И още един прецедент се задава за този вот, особено ако е 2 в 1. Възможно е да има дублиране на имената в листите - да има едновременно кандидати и за български депутати, и за европейски. Според юристи няма забрана да са в по две листи, защото това са два различни вида избори.
В подобен казус със сигурност ще изпаднат в ПП-ДБ, защото за евролистата вече са номинирани част от настоящите депутати -
Никола Минчев, който ще е и водач,
Христо Петров - Ицо Хазарта,
Даниел Лорер, Деница Симеонова, Настимир Ананиев, Искрен Митев, Калина Константинова, Йордан Терзийски. Дали някой от тях ще се откаже от Брюксел, за да води кампанията си за родния парламент, ще стане ясно на конгреса през уикенда, който трябва да одобри имената.
Подобен казус ще има и в БСП, където за водач на евролистата се спряга зам.-шефът на НС и на партията
Кристиан Вигенин, а в списъка се очаква да е и името на Драгомир Стойнев. И двамата в момента са депутати, а в парламента влязоха като водачи на листи.
Каква кампания ще водят те сега, какви ще са посланията им към хората - ориентирана към Брюксел или към нашите си проблеми, питат се техни колеги. Интересен е и фактът, че ако участват в две листи, те ще получат два различни номера за преференции, което също ще създаде объркване в агитацията.
Всъщност при вот 2 в 1 всяка партия ще агитира с по два номера, защото за бюлетината за всеки от изборите се тегли отделен жребий.