Една година по-късно: Приятелката на Денис Теофиков с трогателна изповед

Приятелката на Денис Теофиков публикува трогателна изповед година след кончината на своя любим. Днес се навършва една година от деня в който певецът си отиде внезапно от този свят. Около трагичния инцидент все още има доста въпроси, на които не е даден отговор. Денис бе считан за бъдещата голяма звезда в поп фолка. Загубата му потопи в скръб музикалния бранш. Той има записани 14 песни, общият брой гледания на които надхвърля 157 милиона в YouTube. Шест месеца след гибелта му бе излъчен дуетът му с поп фолк певицата Емилия, а във видеото към песента вземат участие множество известни български артисти, като Башар Рахал, Мариан Вълев, Михаил Билалов и Кирил Ефремов.

Песента "Пак ще се броиш" е трета част от поредицата им дуети. "Акула" беше първият взаимен дует на двамата, а заради огромния интерес, който провокираха не след дълго те предоставиха на почитателите си и втора песен, носеща името "Тръгвай си".

Почти един месец след трагичната смърт на своя син, бащата на Денис Теофиков пусна в официалния му YouTube канал втора песен, над която изпълнителят е работил преди смъртта си. 2 седмици по-рано Атешкан сподели с феновете на наследника си "Сърцето ми", достигнала до 1,2 милиона души, според брояча на сайта. "Mi Amore", качена във виртуалното пространство е посветена на ученическата любов на Денис, която той среща докато живее в Испания заедно със своето семейство. 

Ето какво написа приятелката на Денис -  Алекса в своя профил в Instagram:

“Една година се измина откакто не съм чувала гласа ти, не съм виждала очите ти, не съм усещала топлината и не съм целувала устните ти….Преди година на този ден аз загубих любовта на живота си! Всяка моя мечта, всяка моя емоция, тръпка и топлина в мен изчезна …. Единствено ти караше сърцето ми да бие! Ти ме научи какво значи любов, какво значи да обичаш и да те обичат … Животът ще си дам, за да се върнеш, за да имам още един миг с теб, само секунда време да погледна “мойто си“ както винаги си ме наричал… Ех, Денко, твоята Лексчо така има нужда от теб, защото само ти можеш да ме върнеш към живота, само ти може да върнеш усмивката ми … Година по-късно, а болката не минава, липсата става все по-голяма, раната все по-дълбока, сърцето все по-празно…. Сякаш беше вчера денят, в който за последно ми каза: Лексчо, Обичам те! Денко …. По-жестоко е живот без теб от смърт, моля те, не ме оставяй тук!".