Едно място, което задължително трябва да посетите! Намира се на около 200 км от Варна

Днес Ruse24.bg ще ви разкаже за уникалните църкви край село Иваново. То се намира на 18 км от Русе. Името му сигурно ви е познато, защото в него се намира уникално съкровище на повече от 8 века. Това са Ивановските скални църкви. Те имат отличително запазени стенописи. Запазени малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.

Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

Най-богато украсени със стенописи са "Съборената“ църква и църквата "Св. Богородица“. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица“ от XIV век, които са сред върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити. Тази църква е и най-посещаваната. 

Тук може да разгледате различни библейски сцени, изрисувани върху скалите. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, сцени от житието на Св. Йоан Кръстител, Страстите Христови и Обесването на Юда, Слизане на Христос в ада.

Стенописите са един шедьовър на търновската школа по живопис и монументално изкуство.  В църквата Господев дол може да прочетете изповедите на монасите, издълбани в стените. В тази част от манастира е прекарал последните дни от живота си цар Георги Тертер. Той е погребан в комплекса. За това разказва и надписа на Иво Граматик: "Аз, Иво Граматик, писах тези слова... когато погина цар Георги".

Манастирът "Св. Архангел Михаил“, както всъщност е официалното название на Ивановски скални църкви, обединява няколко комплекса от скални помещения. Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват скалния манастир, основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски семейства. 

Монасите са използвали естествените вдлъбнатини в скалите, които са разширявали и дооформяли на ръка. Част от помещенията превръщали в църкви и параклиси, далеч от хората, а други били жилищни постройки. Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.