Служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев съобщи, че ведомството му прави разчети за различни варианти за увеличение на минималната работна заплата през следващата година. Той посочи, че скок от 650 лева до 760 лева, както иска КНСБ, е твърде висок и не е обвързан с другите компоненти, които определят минималната заплата, но не изключи, че се работи и по такъв вариант.
"Минималната заплата е минималната цена на труда и бизнесът задължително трябва да плати, тъй като тази цена винаги е била въпрос на социална справедливост. Тя е да намали експлоатацията, да осигури на работниците всичко, което е необходимо. И тук въпросът е в България минималната заплата осигурява ли всичко, което е важно и необходимо", каза икономическият експерт от КНСБ Любослав Костов за "България сутрин".
Той посочи, че целите на КНСБ са три.
"Нашата цел е да постигнем съотношение на минималната към средната заплата 50%, но това трябва да се случи преди да влезем в еврозоната. В момента то е 43%, а за да расте нагоре трябва да има ръст. На второ място, поне половината работници, които са наети, да получават заплата за издръжка. Това означава доходите, които получават, да им стигат за основните им нужди. И на трето място - минималната заплата да стане точно тази заплата за издръжка", допълни Костов в ефира на
Bulgaria ON AIR.Той е категоричен, че бюджетът може да си го позволи.
"Ако погледнете във всички страни от ЕС - доходите нарастват повече от производителността на труда. Вече има много изследвания, които доказват, че производителността на труда и ръстът на доходите не са сами в пазарната икономика. В България минималната заплата е 1/5 от минималната в Нидерландия, Франция. Хората на минимална заплата в Германия и Франция на техните по-скъпи цени могат да си позволят много повече стоки от първа необходимост, отколкото в България", подчерта експертът.
Любослав Костов посочи, че във всяка една страна в ЕС минималната заплата расте.
"Няма как в България с 650 лв. бруто, което е 490 лв. нето, вие да можете да посрещнете ежемесечните разходи. Българинът харчи повече, отколкото получава, което означава, че българинът тегли много кредити. За нас е важно да не се говори популистки за ръст на доходите преди изборите, а е важно след изборите да залегне в програмата на правителството", категоричен е той.