© Черно море

- Протестите на екологичните организации основно са насочени към проблемите, свързани с "Натура 2000". Какво става със защитените зони в Черно море?

- Миналата година приключихме работата по проект, финансиран от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Той продължи година и половина и доведе до изготвяне на предложения и документация за четирикратното увеличаване на морската акватория, включена в "Натура 2000". В случая говорим за европейската екологична мрежа за опазване на местообитанията на видовете и птиците по две европейски директиви. Тя включва защитени зони за местообитанията и видовете и защитените зони за птиците, които са предмет на опазване. В досегашната мрежа имаме 14 зони за опазване на местообитанията, включващи морска акватория. През 2010 г. ЕК оцени, че морските местообитания - пясъчни банки и рифове, и видовете карагьозови риби и китоподобните афала и муткур са недостатъчно обхванати в тази морска мрежа на защитени зони и постави изискване пред правителството ни и МОСВ тя да бъде разширена. Задачата, която ние изпълнихме в нейната научна част, бе да съберем информация колко и къде да бъде разширена тази екологична мрежа. Миналата година внесохме готовия материал, през декември предложението ни за разширяване на 6 и обявяването на нови 3 морски зони бе разгледано от Националния съвет по биоразнообразие, който ги прие, тези дни приключва и процедурата по външната консултация с останалите министерства, сега остава да бъдат приети от Министерския съвет. Когато това стане, сегашните около 61 000 хектара защитени морски зони ще се увеличат на 247 000 хектара. Тези зони ще осигурят специална защита на пясъчните банки, рифовете и местообитанията на карагьозовите риби и двата вида китоподобни - муткур и афала.

- Кои са новите зони?

- Едната нова зона - "Емона", е пред нос Емине, другата е "Аладжа банка" пред Златни пясъци, третата е малка зона в залива Отманли за защита на подводни морски ливади. Значително разширение имат 6-те съществуващи зони: "Калиакра", "Галата", "Емине - Иракли", "Плаж градина - Златна рибка", "Ропотамо", а също и "Странджа". Този проект е един от най- значимите в работата на ИО през 2010 - 2011 г., и то не само като научни резултати - беше събран и картиран значителен материал за разпространението на местообитанията на видовете, предмет на опазване, но резултатите от проекта имат и много високо обществено значение за опазването на морското биоразнообразие и морската околна среда, като определят обхвата и границите на прилагане на природозащитните политики и управление .

- Засиленият обществен интерес към защитените зони е съпътстван и от много екологични протести по "Натура 2000". Морските зони застрашени ли са от човешко посегателство?

- По принцип цялата ни морска акватория е потенциално застрашена от различните видове човешки дейности. Първо от тези, които се извършват на сушата и водят до замърсяване на водите и, второ - от дейностите в самото море, като корабоплаване, рибарство, добив на небиологични ресурси. Затова съществуват множество нормативи за регулиране на въздействията от човешките дейности. Друг въпрос е спазването им и контролът.

- А могат ли предстоящите сондажи в блок "Хан Аспарух" и др. да застрашат морската среда?

- Тези сондажи още не са започнали, така че нямаме информация, за да мога да коментирам. Засега реална е само платформата "Галата", а там няма данни за вредно въздействие върху морската среда.

- Върху какви други проекти работите?

- За първи път миналата година МОСВ възложи с договор на Института по океанология да извърши екологичния мониторинг по Рамковата директива за водите на ЕС и по Наредбата за опазване на морската околна среда. По този начин бе даден старт на регулярния мониторинг на състоянието на морските води. През годината по него имаше много интензивна експедиционна и лабораторна дейност, в момента резултатите са в процес на обработка и в началото на март ще бъдат представени на МОСВ. Това е новото и важното. Надяваме се оттук нататък да става ежегодно. Предстои да сключим договора за 2013 г. Така или иначе Институтът по океанология е определен нормативно като институцията, която трябва да осъществява мониторинга по Наредбата за опазване на морската околна среда. Досега той не беше така регулярен и се осъществяваше спорадично, когато беше възможно.

- Какви са очакванията от резултатите, които ще предоставите на МОСВ?

- Различни. Някои показатели вероятно ще са добри, но други няма да са толкова положителни. Известно е, че рибните ресурси не са в добро състояние... Но да изчакаме резултатите.

- Прави впечатление, че морската вода става по-чиста, вярно ли е?

- Зависи какво разбирате под по-чиста. По отношение на еутрофикацията (повишаване на равнището на биогенните елементи - азот и фосфор, които предизвикват цъфтежа на фитопланктона) действително е така. Спрямо предходните 15 г. има намаляване на азотните и фосфорните съединения и това се отрази на интензивността на цъфтежа на фитопланктона и хората виждат по-прозрачна морска вода. По отношение на химичните замърсявания обаче няма достатъчно информация, а и не знам доколко регулярно се правят такива изследвания.

- Какво доведе до намаляването на биогенните замърсители?

- Намаля оттокът на азотни и фосфорни вещества по поречието на Дунав, а той формира около 70% от размера му в Черно море. Това понижение е резултат на управленските мерки на страните по поречието и на други европейски държави. Имаше програма за намаляване на еутрофикацията на Дунав, включително и с цел опазване на Черно море. Благоприятно отражение дава и започващото изграждане на пречиствателни станции по крайбрежието. Другата основна причина, наред с намаления речен отток, е икономическият спад в черноморските страни, включително и България, през преходния период, довел до спад на използването на изкуствени торове в селското стопанство, които чрез подпочвените и повърхностните води се оттичаха в Черно море.

- А какво става с рибните запаси в Черно море?

- Това е другият голям проект, по който работи нашата секция. Той е насочен към запасите на рибните видове и по-специално на калкан и трицона, като наблюденията са ежегодни.

- Какво показват данните?

- Определено се отчита понижение на запасите на тези два вида. За тях има квоти, така че са взети мерки за устойчиво управление на улова им. Въпреки това обаче все още няма тенденция към повишаване на запасите.

- От колко години се провеждат наблюдения върху рибните запаси?

- Те се извършват от десетилетия. Динамиката на данните показва, че още в края на 80-те години има рязък спад на всички запаси в резултат на интензивен преулов. След това има частично възстановяване на малките пелагични видове и по-специално на трицоната, но при останалите видове не мога да твърдя, че има тенденция към въстановяване на запасите. Продължава риболовният натиск и той се осъществява най-вече в турски води, което е всеизвестно. Управленските мерки на ЕС в България и Румъния, които са членки на общността, не могат да дадат резултат, защото рибните запаси са споделени за цялата морска акватория. И когато в турски води се извършват 80 - 90% от улова, няма как мерките в нашите две страни да доведат до резултат.

- Какво предстои да започнете през новата 2013 г.?

- Продължаваме по същата тематика. От септември миналата година тече задачата за изготвяне първоначалната оценка за състоянието на морската околна среда по Рамковата директива за морската стратегия на ЕС по 11 дескриптора: състоянието на биоразнообразието, на чуждите видове, на рибните запаси, на химическото замърсяване, на еутрофикацията, на боклука, шумовото замърсяване и др. След първоначалната оценка трябва да определим качествено и количествено какво е добро състояние по всеки от тези 11дескриптора, да ги дефинираме и да поставим по тях целите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. съобразно изискванията на Рамковата директива за морската стратегия на ЕС. Ще продължим мониторинга по Наредбата за опазване на морската околна среда. В нашата секция работим по над 10 европейски проекта, които са свързани с проблемите на екологичното състояние и неговото управление. Един от големите проекти е за изследване на нови потенциални морски защитени зони и акватории и създаване на мрежа от такива в Черно море. Той е международен и го изпълняваме съвместно с Румъния, Украйна, Грузия и Турция. Ще продължават и оценките на рибните запаси и състоянието на морската околна среда. Изобщо цялата ни традиционна тематика и дейност е застъпена в проекти през 2013 г.

- Като обобщение, можем ли да бъдем спокойни, или идва крах за биоразнообразието на Черно море?

- Не е хубаво да сме много спокойни, защото по принцип то е застрашено. Самото съществуване на човечеството на Земята е свързано с използването на нейните ресурси. Човекът, ползвайки ги на практика, винаги я застрашава. Друг е въпросът, че вече има достатъчно научно разбиране и политическо осъзнаване колко сме зависими от тези ресурси и че те трябва да бъдат устойчиво използвани, особено що се отнася до биологичните, на които да позволяваме да се възобновяват. От всичко това зависи и устойчивото икономическо развитие. Има светлина в тунела в смисъл, че има вече разбиране по този въпрос. И нашата дейност е точно в тази насока.

Източник: в. "Черно море"