Експерт: В пандемията работодателите осъзнаха, че може да се работи дистанционно

Недекларираната трудова заетост обхваща нови отрасли, като информационните технологии и дори навлиза в държавното управление. Това заяви в интервю за БГНЕС Росица Стелиянова, директор на "Програми и проекти“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.

"Недекларираната трудова заетост се наблюдава в доста отрасли. Традиционно това са селско стопанство, строителството и туризма, но в проучванията, които направихме се появяват и нови сектори. Това са информационните технологии. Може би това се дължи на навлизането на нови форми на заетост в българската икономика, особено след въвеждането на извънредното положение. Прави впечатление също така държавното управление, въпреки че там не се очаква да има недекларирана трудова заетост“, отбеляза Стелиянова.

Според нея това се дължи на факта, че извънредният труд започва да се осъзнава като форма на недекларирана заетост. До момента голяма част от работниците и работодателите на се го възприемали като такава форма.

АИКБ представи в началото на тази седмица Национална карта на недекларираната заетост в страната. Според работодателите нивото на недекларираната заетост е по-ниско – 25,3%, а според работниците малко по-високо – 32,9%. Положителна тенденция е, че през последните 5-6 години икономиката продължава да изсветлява и най-вероятно тази тенденция ще се запази.

Проучванията, които АИКБ са направили, показват, че и работодатели, и работници имат недостатъчна информация и представа както за формите на недекларирана заетост, така и за новите форми на заетост.

"Тъй като новите форми до голяма степен не са регламентирани в националното ни законодателство, това води до сиви практики без самите хора да ги осъзнават“, заяви Росица Стелиянова и даде следния пример: "Много млади хора работят като фрийлансъри през много и различни електронни платформи, приемайки различни задачи и поръчки. Те работят без договор, не се осигуряват, получават парите директно по банковата си сметка, нищо не влиза в осигурителната система. След 30-40 години ще навършат пенсионна възраст и ще получават ниски пенсии“.

Проучванията също така показват, че и работодателите, и работниците настояват за по-добра регулация включително реални наказания както за некоректните работодатели, така и за некоректните заети лица. "Много често се споделя, че самите работници, които ползват някакви социални придобивки, предпочитат да работят без договор. Това се наблюдава в строителството“, уточни Стелиянова.

Пандемията от коронавирус се отразила както положително, така и отрицателно на нивата на недекларирана заетост.

"Положително, защото българските работодатели осъзнаха, че може да се работи дистанционно и в това няма нищо лошо. Въведоха се нови технологии в организацията на работата. Много фирми инвестираха в такива технологии. Това отвори вратата за новите форми на заетост, но липсата на регулация повлия негативно. Всички имаме познати, които казват, че от вкъщи работят повече. Те сядат пред компютъра и работят, не правят обедна почивка или друга пауза. Задачите се поставят непрекъснато, това води до появата на недекларирана заетост и трябва да бъде урегулирана под някаква форма“, категорична е Росица Стелиянова.