Експерт каза каква е според него истината за "Лукойл Нефтохим Бургас": Веднага трябва България да се активира и да задава правилните въпроси
Истината за “Лукойл Нефтохим Бургас" е, че има комуникация между “Лукойл" и различни потенциални купувачи на компанията. “Файненшъл таймс" цитира писмо, което е изпратила руската компания до администрацията на руския президент. В него се комуникират условията за сделката, не конкретна цена и кои активи ще бъдат продадени, а конкурс, участниците във финалната селекция и потенциално условията, при които сделката може да се осъществи. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" директорът на програма “Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров.
“В публикуваното съобщение от “Лукойл" днес не се отрича напълно липсата на дискусия за продажбата. Отрича се идеята, че вече е взето решение. Витиевато е съобщението на “Лукойл" и не е ясно точно какво иска да каже компанията с него. Бизнесът на руската компания в България е най-големият в страната и е една от най-големите компании в Югоизточна Европа. Рафинерията е най-големият руски актив на територията на Европейския съюз. Тя не е важна само за страната компания, а за цяла Европа. Веригите за доставки на петролни продукти са пряко свързани с дейността на “Лукойл" в Европа и рафинерията играе ключова роля в тези вериги за доставки. Сред купувачите, които са стигнали до последния етап на преговори, са някои от най-големите компании в Евразия, включително казахстанската KazMunayGas, азерската Socar и една от най-големите петролни компании в Турция Оpet. И трите компании имат тесни търговски и финансови споразумения с “Лукойл" и си сътрудничат активно при доставките на петролни продукти в цяла Европа, пък и за голяма част от широкия регион Северна Африка, Близкия изток. Необичайно е, че между тези участници “Лукойл" е решил да продаде активите си или поне заявява такова намерение пред администрацията на руския президент.
Победител е консорциум на две доста непознати компании - едната е Катарски фонд/катарска компания, собственост на бизнесмен, изпълнителен директор на Катарски държавен фонд, който не притежава капиталите. А другата компания е английски търговец на суровини, не е особено известен и голям. Тук взникват въпроси каква е истинската цел на подобна операция и дали не става въпрос за фиктивна сделка, която цели запазване на активите под контрола на свързани лица", отбеляза Мартин Владимиров.
Експертът предположи, че може да става въпрос и за руска дезинформационна операция, която създава условия всякаква сделка да бъде провалена. “Важно е да се подчертае, че тук директно се реферира към взимане на решения от страна на Кремъл, тоест, прехвърля се горещият картоф в ръцете на руската държава. От друга страна се говори, че сделката трябва да бъде одобрена от българските власти. Пряко се поставят условности пред сделката, които са чисто политически и се намеква, че сделката трябва да се осъществи при определени геополитически и пазарни условия, които не са налице. Руската компания може и да се опитва да блокира натиска, който получава и от руската държава, или от други инвеститори, които имат апетит към тези активи в България, така че акционерите в “Лукойл" да си измият ръцете с политическите пречки", подчерта Мартин Владимиров.
Според Центъра за изследване на демокрацията, такъв актив, който е част от националната сигурност на страната, трябва да бъде поет под специален надзор от страна на българската държава. "Това е процедура, която беше приложена и в Германия, Италия и в Сицилия.
Причината за това е конфликтът в Украйна и позицията на Русия спрямо страната ни, която беше обявена за неприятелска държава. Толкова важен актив за националната ни сигурност е контролиран от компания, близка до вражеска за нас държава, по думите на Кремъл. То тогава българската държава трябва да направи всичко възможно този актив да бъде защитен и да не бъде използван за подкопаване на националната ни сигурност и политическата ни стабилност. Това не е национализация, а поставяне на актива под държавна инспекция, контрол и наблюдение, което да доведе до потенциална продажба на компанията от страна на “Лукойл" на инвеститор, който българската държава може да сметне за съюзник. Да има доверие в купувача, и подобна сделка няма да подкопае националната и енергийната ни сигурност. България трябва да има контрол върху това кой купува този актив. В момента българската държава за пореден път показва, че тя няма представа какво се случва в “Лукойл", коментира Владимиров.
По думите му ролята на държавата в тази връзка е да е в постоянна комуникация с акционера. "Неслучайно има постоянен представител в Надзорния съвет на рафинерията. Функциите на държавния представител са силно ограничени, което е стратегическа грешка на българската държава. Тя трябва да настоява правомощията му да се разширят.В момента се извършва грешка да се заменя сегашният представител на държавата, един от най-уважаваните експерти в областта на петролния сектор на световно равнище Бойко Ницов, обясни Мартин Владимиров.
“Подобна сделка е нормална в петролния сектор, стига ние да знаем кой я купува. Ако рафинерията попадне в ръцете на мними собственици и подставени лица, то тогава има съмнение, че дейността на компанията може да се използва за други цели, извън търговските. Според руската държава сделката трябва да приключи до края на годината. Веднага трябва България да се активира и да задава правилните въпроси. Трябва да има парламентарна комисия, която да разследва какво се случва и да изиска информация от акционерите. Една държава може да защити националната си сигурност, има законодателство, което предвижда взимането на мерки от страна на правителството, парламента, служебният кабинет те имат такива правомощия. Това, че ние си затваряме очите, показва, че руското влияние през петролния сектор е изключително голямо и никой не смее от политическата класа да се занимае с този проблем директно. Защото може би статуквото в момента е изгодно на всички. Защо да се отваря фронт, когато всички по някакъв начин са въвлечени в това политическо влияние", заключи Мартин Владимиров.