"Единствен Неофит от митрополитите се спираше при дядо Добри и преди да стане патриарх. Той си го обичаше. Хората не го забелязаха, но той подпъхна 5 лв. на дядо Добри на погребението, каквито са традициите на много места у нас". Това сподели епископ Тихон пред "
България Днес" и в книгата "Дядо Добри - светецът от Байлово". Бившият предстоятел на храм-паметника "Св. Александър Невски" е сред най-близките хора на светеца от Байлово години наред и може да се смята за негов "откривател". Тъкмо той споделя пред журналисти преди осем години за мисията на безсребърника и че беловласият старец е най-големият дарител на патриаршеската катедрала със своите 35 700 лева.
"Владишките одежди струват най-малко 1200 лв. Някои митрополити носят часовници "Ролекс" и се возят в лъскави лимузини. Трябва да си много голям нарцис, за да го правиш. И кой от тях, минавайки покрай дядо Добри, ще иска да се спре до него? На фона на всички язви в църквата кой ще тръгне да води война с дядо Добри? Кой иска да му държат огледало пред лицето и да му кажат - виж какво правиш ти, как си се накиприл със скъпи одежди, и какво прави дядо Добри? Сравнението боли", споделя духовникът.
Според него въпросните язви са причинени най-вече по комунистическо време. Дългата ръка на Държавна сигурност контролира висшите клирици, а много от мрачните тайни изплуват едва днес. Именно те отдръпват много от митрополитите към истинската вяра и това те да се спират пред дядо Добри и да го уважават така, както го прави патриарх Неофит, категоричен е епископ Тихон.
"Когато на старите владици им разкриха досиетата, че са били агенти на Държавна сигурност, те не се покаяха. Дори не казаха например - натискаха ни, за доброто на църквата направихме компромиси. Никой нямаше да им повярва, но все някак щеше да мине и да се забрави. Защо не го направиха? Защото ги беше повече страх не че народът ще им се разсърди, а че техните водещи офицери от ДС ще им се разсърдят. И ще им кажат - ооо, пиле шарено, аз те издигнах, толкова време те крепя, прикривам ти всички безобразия и без мен си нищо, а сега ще се отричаш от мен. От това ги беше страх. И самият факт, че комунистите изведнъж хукнаха в църквата и започнаха да палят свещи, е продиктуван от това, че те не искат да изпускат църквата от своето влияние. Защо? Защото църквата има много и апетитни имоти. Толкова е простичко", сподели епископ Тихон и допълни, че покойният Врачански митрополит Калиник е бил главният проводник на комунистическата диктатура.
Затова бившият предстоятел на "Св. Александър Невски" е радостен, че на опелото на дядо Добри нямаше нито един висш политик или управник.
"Смятам, че той имаше безпогрешен усет за хората. Забелязваше се по това, че ги разпознаваше по самото движение и фигура, с която минават покрай него. Ако не бяха смирени, той не протягаше чашата. Дори гледаше ужким да прави нещо, докато отминат", разказва Божият служител.
И допълва: "Интересно е, че не харесваше и не възприемаше онези жени, които се правеха на много благочестиви на службите. Така наречените "припадалки". Онези, които компенсират недостатъчност на емоциите и ходят по църквите, мятат се по земята и се правят на много набожни. Такива като тях той не харесваше. Обичаше естествените хора, които са вярващи и ходят в църквата, но без да го демонстрират и прекаляват".
И до ден днешен епископ Тихон си спомня за множеството разговори с дядо Добри. И как не един път беловласият старец е казвал колко много е грешен.
"Често ми казваше:
- Моли се за мен, много съм грешен.
- Абе, дядо Добри, да са всички грешни като теб, ще цъфтим.
- Не, много съм грешен.
- Било каквото било, ти вече си се изповядал и си причестен.
- Да, ама аз съм грешен.
И замълчава. Носеше дълбоко в себе си огромно чувство на вина. И все повтаряше колко много е грешен", разказва своите спомени Божият служител.
Една чашка със събраните стотинки влизала в касата на храм-паметника, а другите пари се уедрявали и дядо Добри ги прибирал, за да ги дари на друга обител. Привечер често идвали доброволки с кола и го карали обратно вкъщи.
"Веднъж го бяха нападнали наркомани и му бяха взели парите. Заради нападението сложихме охранителни камери в "Св. Александър Невски", които стреснаха апашите. Един, който влезе и хвърли камък по иконата на Иисус Христос, го хванахме с камерите. Тъй като много хора започнаха да го търсят, при нас беше защитен от нападения на крадци, които искаха да му вземат парите", споделя още Тивериополският епископ Тихон.
Епископ Тихон не възприема идеята за канонизирането на дядо Добри за светец, която се лансира от множество хора.
"Да приемем, че утре се срещаме с него на оня свят. И той ще ме пита защо ще го правя светец, като такова нещо никога не е искал. Дядо Добри е по-ценен за нас като свят човек, а не като светец. По простата причина, че светецът е някак си далече, високо над нас. Толкова ли е важно името му да стои в православното календарче срещу датата 13 февруари, когато почина? Светостта се измерва от това, доколко паметта за него е жива и има следовници. И в това доколко си успял да накараш християните да вървят по по-морален и добър път", разсъждава Божият служител.
Той е категоричен, че "не бива да се провъзгласява за светец човек, който не е умрял преди поне 100 години, за да не са живи всички онези, които го познават.