Запис от телефонен разговор между министъра на спорта в оставка
Радостин Василев с депутатката Христина Иванова пусна зам-председателят на ИТН
Тошко Йорданов по време на пресконференцията вчера в БТА. Пресконференцията бе без журналистически въпроси. На срещата присъстваше и Христина Иванова, която каза едно-единствено "да" на въпрос дали и друг път Василев е "упражнявал" насилие към нея. Ето и целия запис, който
Тошко Йорданов пусна на пресконференцията.
"Истината или лъжата", заявява мъжът в началото на разговора. "Как може да не слезеш, всички сме тук, чакаме те".
"Разбирам те, но си промених решението", отговаря жената.
"Идва да те взема аз лично", заявява мъжът.
"Няма да ходя никъде", отговаря жената.
"Чуваш ли ме, Христинче? Ще стане бой много голям. Слушай ме, аз не съм предател. Правя го за твое добро. Не ме предавай и ти. Никой, който ти обещава… Само аз съм ти обещал…", казва мъжът.
"Никой, нищо не ми е обещавал и на никой, нищо не съм вземала. Ти много добре го знаеш", отговаря жената и добавя: "Аз мога да си отида и на село, както се казва. Изобщо не ми е проблем".
"Никакво село. Идвам да те взема от вас", завява мъжът.
"Не, не, не, не", казва жената.
"Защо?", пита мъжът.
"Няма да отида никъде", категорична е жената.
"Тогава си подай молба, че напускаш Народното събрание. Защото аз ще ти пратя хора и ще ти я направят молбата както пише по книгите", казва мъжът.
"Къде трябва да я подам тази молба?", пита жената.
"Ще ти кажа къде да я подадеш. Щом не искаш да подкрепяш, значи си предател. Как може такова нещо? Ти беше вкъщи и слуша всичко. Това не ти е някой друг, това е премиерът", заявява мъжът.
"Разбираме те, но аз ПП не мога да стана никога, Радостине!", казва жената.
"Няма да станем ПП, бе, човек", крещи мъжът. "Ние няма да ставаме ПП, бе. Ние няма да ги подкрепяме даже, бе. Слушай ме, ние няма да ги подкрепяме. Те имат от другаде подкрепа. Но за да ви запазим. Да останеш депутат. Иначе се връщам в парламента и ти оставаш никъде. И никога няма да си никъде. Аз искам да те запазя тебе. Пътувам към тебе".
"Не, не, не, няма да дойда", отвръща жената.
"Защо?", пак пита мъжът.
"Не искам бе, промених си решението", казва жената.
"Е как така?", пита мъжът.
"Еми така. Мислех и това няма смисъл", заявява жената.
"Защо? Ама ние няма да ги подкрепяме бе, човек. Ние си изразяваме нашата воля", твърди мъжът.
"То бяха хора много, после толкова, после не знам какво, не, не", посочва жената.
"Осем човека сме тук, има пет, които чакат. Бъди спокойна. Всичко ще се размине, недей се страхува. Някога да съм те заблуждавал? Уплашиха ли те, какво стана?", интересува се мъжът.
"Бе кой да ме уплаши мене, като никой не ме знае как се казвам. Няма кой да ме плаши. Просто си помислих и по-добре… Мога да си ходя и така… Какво толкова", заявява жената.
"За тебе не е по-добре", казва мъжът.
"А не е… Все тая. Нали знаеш, че аз никога не съм робувала нито за постове, ти най-добре го знаеш. Нищо не съм искала. Аз съм работила за една кауза. Тръгнала съм за една партия и това ми е било за мене", посочва жената.
"Да се видим тогава за пет минути", предлага мъжът.
"Не съм си в нас", отвръща жената.
"А къде си?", пита мъжът.
"При гаджето", отговаря жената.
"Еми кажи къде е, за пет минути да те видя", казва мъжът.
"Не, не", отговаря жената.
"Това ти е решението?" , пита мъжът.
"Да", категорична е жената.
"Тогава искам утре, ще дойдат хора при теб, да си подадеш молба за напускане на Народното събрание. И ще видя, че ще го направиш", заявява мъжът.
"Добре. Еми хубаво сега. Сега ти пък ме заплашваш", казва жената.