Евродепутат: Надписът под бай Альоша Алтайски в Пловдив е менте. Мястото му е в Музея на злото, а не на хълма

Евродепутатът Александър Йорданов с публикация в социалните мрежи относно спорния монумент на Бунарджика в Пловдив - Альоша. Той застъпва тезата, че ако бяхме свободна държава, не би следвало да имаме паметник на чужд войник?

Ето целия му текст:

Преди девет години, на 3 ноември 2013 г., на 91 годишна възраст в родното си село Налобиха в далечния Алтайски край на Руската федерация се спомина Алексей Скурлатов – "първообразът" на монумента известен като "Альоша" издигнат на тепето Бунарджик в Пловдив. Втората Божия заповед гласи: "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата, под земята; не им се кланяй и не им служи" (Изх. 20:4-6). Да се издигне паметник на починал човек е разбираемо. Но да се издигне такъв на живия до 2014 г. бай Альоша си е направо кощунство.

Пловдивският Альоша е роден през март 1922 г. в селцето Налобиха в Алтайска губерния в Сибир. В България се появява в състава на окупационната съветска армия през септември 1944 г. Историята мълчи какви ги е вършил със своите другари по оръжие у нас. Знае се само, че е работил по изграждането на телефонната линия между София и Пловдив. Това е кървавата есен за страната ни, когато българските комунисти избиват без съд и присъда десетки хиляди българи. Червеноармейците извършват много престъпления срещу мирното население: изнасилвания и грабежи на имущество. Но едва през 1946 г. съветски офицери и войници са наказани с различни срокове лишаване от свобода, заради извършени престъпления срещу българското население. Но да приемем, че конкретно бай Альоша не е мърсувал.

Дълги години демократът Христо Марков, за съжаление покойник, се опитваше да убеди пловдивските общинари да се направи Музей на злото в града, още повече, че самата Пловдивска община е разположена в сградата, в чиито подземия комунистите са измъчвали невинни хора. Възможно е Альошката, както и повечето съветски войници у нас, да е бил само най-обикновен кокошкар, като тия руски агресори, които в наши дни безчинстват в Украйна.

Дали е задявал местните моми няма информация, а и да е било така, това знае единствено неговият български другар Методи Витанов. Но спор няма – мястото му е в Музея на злото, а не на хълма Бунарджик. И докато паметникът му не се разкара от Бунарджика няма да е истинска демокрацията у нас.

Укрепването на червената власт включва терор и пропаганда. За терора вече знаем. Заради него Българската комунистическа партия е обявена със закон у нас за престъпна организация. Но пропагандата все още представя съветските окупатори като освободители. Но какъв "освободител" е алтайският Альоша? Никакъв, естествено. По-скоро е поробител. Но именно на него, окупаторът, през 1948 г. комунистите решават да издигнат паметник. Целта им е да увековечат лъжата за "армията освободителка".

В точния момент на точното място се появява нашенецът Методи Витанов, който предлага на скулптора Васил Радославов своя снимка с "приятеля си" Алексей Скурлатов.

Монументът е открит през 1957 г. Когато бай Альоша разказва в родната си деревня, че са му издигнали паметник в България, никой не му вярва. А и го познават като хахо, който често прекалява с водката. Едва през 1982 г. истината е доказана – сравняват гранитната физиономия на Бунарджика с младежката физиономия на бай Альоша.

Разбира се, има и "научна" теза, че "альошката" на Бунарджика е "обобщен художествен образ". Но в този период доминира социалистическият реализъм в изкуството, който изискаше "вярно отражение на дествителостта". И естествено Алексей Скурлатов е вярно отразен. Единственото отклонение от този творчески метод е, че кепето му е килнато на неправилната страна. И ако рече да отдаде чест трябва да козирува на гола кратуна. Не е по устав. Но дали скулпторът нарочно не е допуснал този "гаф"!?

На пиедестала четем: "Слава на непобедимата съветска армия освободителка". Пак лъжа. Първо, не е непобедима. Тая армия бая бой е отнесла от поляци, финландци и германци. Дала е милиони жертви във Втората световна война. А афганските муджахидини я прогониха с бой. Второ, не е освободителка. Защото, ако тя бе такава, то тогава от кого и от какво се освободихме през 1990 година? От кого и от какво се освободиха всички източно европейски народи през 1989-1990 г.? Истината е, че альошите бяха прогонени от Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Грузия. Гони се окупатор, а не освободител.

Ето и днес героичните украинци прогонват от земята си наследниците на съветските окупатори- руските агресори. И трето. Съветският съюз се разпадна и изчезна като държава. А с него умря и "славната съветска армия". Така че надписът под бай Альоша Алтайски в Пловдив е менте.

През 1962 г. композиторът Едуард Колмановски, заедно с поета Константин Ваншенкин, създават песен за бай Альоша – "Стои над планината Альоша, в България руски войник". Но защо в България ще стои "руски войник"? Ясно защо. Защото е окупатор, защото сме окупирана държава. Ако бяхме свободна държава как така ще стои на Бунарджика чужд войник? Българските герои ли са се свършили, героични офицери и войници ли сме нямали, та опряхме до бай Альоша от Алтайския сибирски край? Истината е, че сме били до 1990 г. окупирана държава, затова и до тази година това бе и официалният химн на окупирания Пловдив.

И нещо любопитно. На 13 ноември 2007 г. председателката на Агенцията по туризъм Анелия Крушкова би път на държавна сметка чак до Сибир, за да покани бай Альоша да гостува в България. Идеята й е да раздвижи туристическия българо-руски бизнес. Така в България се появи щерката на бай Альоша.



От осем години Альоша Скурлатов е покойник. Отдавна е време и неговият богохулен паметник да почине. И да си спомним, че сме българи.