Езиковед: Политиците не знаят, че на български се казва "двама депутати", а не "два депутата"

Един политик трябва да говори ясно, точно, аргументирано, ако иска да стигне до своите избиратели, без витиевати, засипани с чуждици, език, който не говори за образованост на неговия носител, а понякога говори дори за пълно отсъствие на мисъл в главата на този, който приказва така. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" доц. Кристияна Симеонова, от Института по български език към Българската академия на науките. "От една страна трябва ясната и точна българска реч, защото винаги съм казвала, че българският език е един от най-богатите езици в света. Той е високо развита система за предаване на мисли. Няма нещо, което да може да се каже на който и да било друг език и да не може да се каже на български, така че слушателите, зрителите, гражданите да разберат", добави Симеонова.

"Много е страшно, че нашите политици не слушат нас, езиковедите, те просто не ни търсят, не ни слушат, не искат нашето експертно мнение, което е много необходимо. А някои от тях в действителност, без да ги подценявам, имат нуждата да бъдат обучавани. Имат нужда да бъдат обучавани, защото те по своему си правят някакъв нов техен български език, който е в абсолютен разрез с правилата и нормите на съвременния български книжовен език. И в една от своите изяви доц. д-р Владислав Миланов от Софийски университет си зададе въпроса: "Възможно ли е да творят закони за цялата държава хора, които не познават законите на собствения си език?“, това просто има някъде някаква ножица. Например такива не съществуващи думи, като "ротира“ – глагола "ротирам“ вие чува ли сте? Има ротация като съществително. Глаголът "страхувам“ да се употребява не като възвратен Политик с инициали "ББ“ така каза: "Главният прокурор да не си мисли, че може да ме страхува.“ Това е някакъв нов български език, който просто народът не би могъл да го разбере. Да не говорим за хилядите граматични грешки, грешки в ударението, грешки в членуването, в бройната форма. Еми, "два депутата“ – две грешки! Те не знаят, че на български се казва "двама депутати“, а не "два депутата“. Много масово се греши. Но политиците не търсят нас, езиковедите, което според мене е беля, казано малко по-разговорно", каза още езиковедът

Според нея, политиците не се разбират дори между себе си дотам, защото всеки си говори с неговите клишета и със заповедите, които е получил какво да каже и как да го каже, и как да го направи.

Политиците се обиждат по начин, който не отговаря на тяхното институционално равнище.

"Трибуната на българския парламент е най-високата трибуна в тази държава, и от тази зала, от тази трибуна звучат думи, които са по подходящи за едни каращи се тийнейджъри, но не и за народни представители на Република България, в чиито ръце е съдбата на 7 милиона българи. Те нямат право от тази трибуна в официално общуване да говорят по този начин. Защото това е неуважение на първо място към българския език, към българския избирател, да не говорим към опонента – към човек, който изповядва различни възгледи. Когато говоря с него аз съм длъжна да го уважавам, защото той има правото, свободата да бъде различен. И те просто, както и в началото казах, забравят къде се намират, което е много страшно. Да знаят, че на това място, наречено "сграда на българския парламент“, не се говори така", каза още Кристияна Симеонова.

Според нея, медиите също не правят всичко възможно за тази нерадостна картина, защото. Много малко присъстват българските учени в българските медии.

"Нашият Институт за български език е един от най-старите институти на Българската академия на науките. Вие може би знаете, че той се е създал през 1942 година. Представете си, било е война, народът е чувствал такава жажда за грамотност, за речници. Той е възникнал като служба за български речник, които да го ограмотят. А сега има кулинарни предавания колкото си искате, има риалити, чието ниво въобще не искам да го коментирам, но някакво предаването да има постоянно за език, за култура, за цивилизация. И ние учените правим всичко възможно заради вулгарния начин на говорене да не победи културното и цивилизоването общуване, но то за съжаление го побеждава, защото медиите са изключително мощен фактор за влияние и за въздействие върху хората. Не знам дали си спомням точно, но първият телевизионен дебат политически на тема "Предизборни“ е ако не се лъжа през 1960 година между кандидатите за президент Ричард Никсън и Джон Кенеди. Оттогава всяка медии излъчва какви ли не предизборни дебати, на които и от устата на журналисти, и устата на политици могат да се чуят невероятни неща", добави доц. Кристияна Симеонова.

Цоня СЪБЧЕВА