Фермери: Всеки, който създава трайни насаждения, отчита опасността от форсмажорни обстоятелства

През изминалото необичайно сухо лято, в което екстремните горещини се редуваха с бури и градушки, овощари в цялата страна понесоха тежки загуби от очевидните климатични промени. 

След градушката в средата на юли, която унищожи реколтата плодовата реколта в стопанството на Синан Вейкал, стопанинът е успял да продаде минимално количество плодове за сок, а всичко останало само е обрано от дърветата, за да бъдат предпазени от болести и неприятели. 

"Проблемът е, че със забавянето на Стратегическия план, новите нормативни правила и субсидиите, се забавиха и застраховките. Всичко е въпрос на финансови средства и не успяхме да застраховаме, въпреки уговорките, затова компенсациите ще бъдат само по държавната помощ за пропаднали площи, което е крайно недостатъчно“, сподели той за agri.bg.

Производителят е на ясно, че всеки който създава трайни насаждения, отчита опасността от форсмажорни обстоятелства, но е важно да има подходящи инструменти за справяне с тях. 

Вейсал напомни, че третият стълб на Общата селскостопанска политика – "Управлението на риска“ среща много голям отпор и не се пуска в действие. "Нямам очаквания за този програмен период да работи. Там има обезщетения не само за 100% пропаднали площи, но и за пропуснати ползи. Става дума за общия застрахователен фонд, в който трябва да участват държавата, застрахователите и земеделците. Това се говори от години, но така и не става факт“, коментира още той. 

"За риска, свързан с климатичните промени, най-смислена е препоръката да се създаде кризисен фонд, който да не действа постфактум, а да бъде насочен към иновации, застраховане и менажиране на риска преди да са се случили катастрофалните събития, на които сме свидетели“, коментира Галина Пейчева – Митева, член на борда на Европейската организация на собствениците на земи (ELO) пред Блумбърг. 

"Факт е, че рисковете, както и времевите диапазони за тях, не отговорят на нашите нужди“, каза фермерката, която през годините е застраховала своите площи, но е изпитвала разочарование при неблагоприятни събития. 

В момента единствената застраховка, която се ползва в нейното стопанство е тази, която осигуряват производителите на семена, при непоникване при суша. "През последната година много от тях, също обявиха, че няма да има такава застраховка, което вероятно е свързано с големия броя застрахователни искове“, сподели още тя.

Пейчева препоръчва да се промени застрахователната рамка в посока, която да отговоря на нуждите на производителите, не само да менажира риска на застрахователите при настъпване на събитие.