Финансист: Купувайки си облигации, ние ставаме кредитор на държава или компания

Облигациите са вид ценни книжа, които материализират дълг за разлика от акциите, които материализират собственост. Това разказа в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“ финансистът Иван Такев от Аlaric Securities.  "Облигациите представляват поемане на задължение от самата компания към други лица, които стават нейни кредитори. Точно в процеса на издаване компаниите търсят финансиране под формата на дълг, привличайки от широк кръг акционери заем. Срещу този заем се изплаща определена лихва до погасяване на самия заем. Това е процесът на емитирането, на издаването на дълг от компанията под формата на облигации, под формата на ценни книги с определени параметри срок на дълга.“

"В основата на всеки дълг е лихвеният процент, а лихвеният процент е единият от факторите, които най-много влияят на ежедневния икономически живот, на финансовите пазари, - разказа за основите на дълговите ценни книжа финансистът Иван Такев.  Когато говорим за лихвени проценти, примерно по държавния дълг: държавите издават дълг, за да си финансират своите бюджети. Те го издават също при определени условия, с определена срочност, с определени лихвени проценти, и всъщност това е базисната, изначалната точка, която определя оттам насетне икономически процеси, включително и начина, по който частни компании се финансират както с акции, така и с облигации. Т.е. лихвените проценти по държавния дълг са нещо много изначално. От тази гледна точка лихвените проценти през последната година и половина започнаха да се повишават в следствие желанието на централните банки да се справят с галопиращата инфлация. Всичко това се отразява и върху начина, по който компаниите могат да се финансират както чрез акции така и чрез облигации. Облигациите в момента носят сравнително атрактивна доходност при по-ниски нива на дълг.“

Съществуват много видове класификации на облигации, разказа още Иван Такев: "Зависи и от издателя – дали става дума за корпоративни, когато издателят е дадена фирма, корпорация; държавни когато издателят е държава; има и общински облигации, които са далеч не толкова популярни; има и наднационални облигации, които се издават от организации, като Международния валутен фонд. По отношение на срочността им облигациите са краткосрочни – тези, които имат падеж в рамките на следващите 12 месеца, т.е. по-малко от година, от 1 до 5 години облигациите се наричат средносрочни, от 5 нагоре се наричат дългосрочни. Съществуват и т.нар. "вечни облигации“, които са далеч по-малко популярни.“

"Според доходността си облигациите са два вида: лихвоносни облигации, които носят определена лихва под формата на купонни плащания, т.е. периодично те носят на притежателя си дадени лихви. Съществуват и т.нар. дисконтови облигации или с отстъпка. Това са краткосрочните облигации, при които емитентът поема задължението да изплати номиналната стойност на падежа, но продава облигациите с отстъпка,“ разясни още Иван Такев.

Рейтингът на облигациите зависи най-общо от възможността на емитента да си покрие задълженията, не само към лихвите по облигациите, а и всички останали задължения, които има. Има разлика дали емитентът е компания или държава примерно. "Рейтинговата агенция може да поиска информация, която е извън финансовия отчет на компанията с цел придобиване на по-ясна представа. По същия начин е и с рейтинга на държавите. Там се гледа възможността на държавата чрез фиска да успее да си покрие задълженията по всичките видове емисии, които са издадени в момента, какво е лихвеното покритие под формата на данъци и т.н., като "ААА“ е възможно най-високият кредитен рейтинг за трите най-известни кредитни агенции Moody's, Fitch и Standard & Poor's.“

"Купувайки си облигации, ние ставаме кредитор на държава или компания, и ги купуваме при точно определени условия. Облигациите са малко по-ниско рискови от акциите, но ги прави и малко по-ниско доходни при равни други условия. Общо взето и облигациите и акциите са винаги във фокуса на инвеститори. Повечето големи инвеститори държат лихви от облигации и акции, което е едно от много известните правила в инвестирането, т.нар.  60:40 – т.е. разделянето на инвестираните средства между акции и облигации в съотношение 60:40. Има много привърженици на това правило и много инвеститори го използват,“ сподели още финансистът Иван Такев.