Проектът на бюджет за 2025 година, внесен от служебното правителство, не е нито бюджет на отчаянието на Петкова или фалшив бюджет, нито е бюджет на измислени приходи и натъкмени цифри, а е опит на служебното правителство с приходни и консолидационни мерки, без повишаване на ставките на основните данъци и осигурителните вноски, без промяна в политиките и законодателството, да бъде постигнат дефицит в рамките на 3% от БВП. Това заяви служебният министър на финансите
Людмила Петкова встъпителните си думи по време на нейното изслушване в Бюджетна комисия в парламента, предаде репортер на
“Фокус".
“Бюджетът за 2025 година отразява действащите политики и действащото законодателство. Политиките в проектобюджета не са политики на служебното правителство, а са политики, приети в последните няколко години, в условия на политическа нестабилност, предсрочни парламентарни избори и краткосрочни редовни и служебни правителства. Бюджетът отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните три години с всички произтичащи от това последствията", заяви тя.
По думите ѝ не служебното правителство трябва да бъде инициатор на политики, които да доведат до намаляване на разходите за възнаграждения, социални плащания или пенсии: “Ако такава е волята на политическите партии, предложенията трябва да бъдат приети в Народното събрание, защото тези размери на разходи бяха предложени от народни представители и приети в Народното събрание".
Разходите по Консолидираната фискална програма на бюджета за 2025 година саа в размер на 98 908 000 000 лева. В нея има ръст от 17 млрд. лева спрямо изпълнението за 2024 година и ръст от 20 млрд. лева спрямо плана от миналата година.
“За съжаление, в прогнозната оценка на разходите няма нищо фалшиво и същата е изготвена на база действащи политики и и действащо законодателство", категорична бе тя.
В бюджета за 2025 година има ръст от 4,9 млрд. лева в разходите за персонал. Именно по това перо се наблюдава най-голям ръст при разходите, като общата сума на парите за държавните служители възлизат на 23 млрд. лева за следващата година, обясни финансовият министър.
“Ръстът на заплатите и пенсиите е значителен. Проблемът не е в тези разходи. Проблемът е по начина, по който бяха увеличени, без да се основават на здрава икономическа логика. Липсата на цялостна политика по доходите, на увеличаване на възнагражденията в средата на годината, без да са финансово обезпечение, както и приетият автоматизъм в увеличението на средствата за работна заплата чрез обвързване на възнагражденията в отделни сектори със средна заплата като процент от БВП доведоха до този резултат. Политиката за намаляване на диспропорциите за 2024 година доведе до по-големи диспропорции и по-голям хаос", заяви
Людмила Петкова.
Финансовият министър заяви, че страната ни очаква 7,8 млрд. лева от Плана за възстановяване и устойчивост. Тя припомни на народните представители, че страната ни е получила едва първия транш от европейските средства.
Капиталовите разходи по национален бюджет са предвидени да бъдат 7,1 млрд. лева. В тях са планирани средства за завършване на вече стартирали ремонти, както и за осъществяването на нови проекти.
Планираните приходи в бюджета са в размер на 92 млрд. лева, като ръстът тук е с 20 млрд. лева спрямо изпълнението на бюджета за 2024 година.
Людмила Петкова припомни, че страната не е получила 3,5 млрд. лева от ПВУ през последните 12 месеца, които обаче са били заложени в бюджета.
“Служебното правителство взе решение да не предлага увеличение ставките на основните данъци и задължителните осигурителни вноски, за да бъде гарантирана приходната част на бюджета, а предлага мерки за повишаване събираемостта в бюджета. Критиките към бюджета са, че това са временни мерки. Да, временни мерки, но кое е по-добре - да бъде увеличена данъчно-осигурителна тежест за данъкоплатците или държавата да си събере дължимите данъци и осигуровки", каза тя.