Попадащите в категория 1 пиротехнически средства за забавление имат много ниска степен на опасност и пренебрежимо ниско ниво на шум и са предназначени за употреба в ограничени пространства, включително в жилищни сгради.
Тези от категория 2 представляват ниска степен на опасност и ниски нива на шум и могат да се употребяват на открито в обособени пространства.
Попадащите в категория 3 фойерверки имат средно голяма степен на опасност, предназначени са за употреба на открито в обширни открити пространства, а нивото им на шум не вреди на човешкото здраве.
Друг стандарт пък - БДС EN 15947-3, определя минималните изисквания за етикетиране на фойерверките. Допуска се маркировката да се оставя само на първичната опаковка при бенгалски кибрити и пръчици, коледни бомбички, пращящи гранули, искрящи топчета, необикновени кибрити, серпентини, гърмящи конци и топчета за хвърляне. Само на първичната опаковка може да се маркират и ръчни и неръчни искрящи фойерверки, както и подскачащи.
Според това, в коя категория попадат фойерверките има и възрастови ограничения за употребата им, обясниха от Българския институт за стандартизация.
Тези от първата категория не трябва да се дават на деца под 12 години, ограничението за попадащите във втора категория е 16 години, а за трета - 18-годишна възраст.
Информацията трябва да е на официалния език на държавата, в която фойерверките или първичните опаковки са предложени за продажба на дребно.
За батерии и комбинации, снабдени с два начални възпламенителя, е необходимо вторият възпламенител да бъде ясно маркиран с думите "Резервен възпламенител". За римски свещи се изисква броя на изстрелите да бъде обозначен. Сборните опаковки, съдържащи една или повече категории, е задължително да бъдат обозначени с най-високата.
Изисква се етикетът да включва чистото взривно съдържание на фойерверка. За категория 3 е необходимо годината на производство да бъде ясно обявена в долния десен ъгъл на етикета.