Фолклорист: Бесарабските българи не са "руски българи"
Българските студенти от Бесарабия имат право на обучение тук, но трудно се адаптират. Преселването им обратно в България трябва да е обвързано с активна държавна политика, те да имат работа, училище за децата си и земя, на която да живеят.
Това заяви пред БГНЕС Галин Георгиев, главен асистент в Института за етнология и фолклористика към БАН и съпредседател на Дружеството за приятелство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".
Той припомни, че българите в Бесарабия живеят там повече от 200 години. Те се заселват там в резултат на масовите преселения по време на руско-турските войни.
"За това време те са изградили, запазили и пренесли през вече 7-8 поколения бита, езика, традициите и културата си. Разбира се, те са сменили много политически режими. Най-напред отиват в Руската империя, тя ги приема, дава им земя, освобождава ги от данъци, за да могат да работят. След това минават през румънската власт, през СССР и в момента са в границите на съвременните държави Украйна и Молдова. Разбира се те имат своите социални, икономически и културни проблеми, но за разлика от всички наши общности зад граница, българите в Бесарабия и Таврия имат своите културни права и привилегии, имат правата да се сдружават и да изучават своя език“, коментира експертът и уточни, че българите от Бесарабия могат да идват в страната ни и да се обучават тук, но не винаги са добре приети.
"Условията в общежитията не са съвсем добри. Българите от там идват с един изграден "романтичен“ образ на България, а се сблъскват с редица социални проблеми. Освен това, когато тукашните българи се срещат с българите от Бесарабия в първия момент някои ги наричат "руснаци“ или "руски българи“ и несъвсем припознават българското в тях, което понякога ги обижда“, подчерта Галин Георгиев и отбеляза, че тази адаптация е по-трудна, но младият човек бързо свиква с обстановката.
"Същият проблем се наблюдава и при гагаузите, които също са българи, но са приели турския език по време на османското владичество. "Те също имат право да се обучават тук, но като дойдат отново срещат езикови проблеми. Преди МОН организираше курсове за свикване с книжовния език, но сега за съжаление такива няма, така че би било добре висшите училища и МОН да измислят начин как тези хора да бъдат обучавани и да се адаптират", заяви експертът.
Той обясни, че преселването на българите от Бесарабия към България би било трудно, тъй като те са силно привързани към средата си там.
"Въпреки това обаче чрез осигуряването на доходоносна работа и жилище, ако трябва, всеки би могъл да се възползва от това. КНСБ предложи програма на правителствено ниво, с участието на властта, а не просто инициатива да си приберем бесарабските българи. Ние хубаво ще ги приберем, но без работа и установяването им тук заедно с техните семейства, какво ще правят те тук“, посочи Георгиев.
"Преди години искахме да внесем в НС закон, с който да се отпусне до 10% земя именно за тези българи, които искат да се върнат в страната ни, защото за тях земята е нещо неприкосновено. Казват, че българинът без земя е като "птица без хриля," и като "къртик без ноктя", както казват те. Те винаги са търсили земя и начин да работят, затова и Руската империя ги привлича към нейните земи, за да работят", обясни още експертът и добави, че в неговата книга "Нова монография за традиции, памет идентичност на българите в Украйна и Молдова“ се разказва за различните обичаи, които имат бесарабските българи там.
"Винаги, когато българи от нашата страна са ги посещавали, те са били много щастливи, че това е дълъг "пътьом", както казват те, изобщо изключително щастливи са, че някой се интересува от тяхната култура. Те имат невероятно запазен език, говор, съхранен от преди 200 години, фолклор, песни, обичаи. Успях да събера всички мои изследвания през годините и съм щастлив, че ги представих в тази книга", допълни още Галин Георгиев.
На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Празненствата тази година ще се проведат от 18.30 часа в Централния военен клуб в столицата.