Няма загуба на данни след мощната хакерска атака, с която беше ударена информационната система на Върховния административен съд. Престъплението обаче сериозно затрудни работата на 28-те административни съдилища в цялата страна, които от работа на компютри, трябваше да се върнат към белия лист и химикалките. Кой стои зад атаката и каква е нейната цел?
Хакерската атака удари Единната деловодна информационна система, която обслужва Върховния административен съд. Това се е случило между 0:00 и 4:00 часа на 27 януари. Атаката затрудни, но не спря работата в съдилищата. Административният съд в София е най-големият в страната. От там съобщиха за, че работата не е спряла. Приемат се документи, по жалбите се образуват дела и се постановяват съдебни актове. Такава е ситуацията и в Русе.
"Това, което се е водило в електронната деловодна програма се налага да се води на хартия. Готови сме да действаме при всякакви условия, включително и в настоящите кризисни такива. Не е проблем на гражданите, че ние изпитваме технически затруднения", каза съдия Ивайло Йосифов - зам.-председател на Административен съд - Русе.
Така Административният съд в Русе не спря да приема жалби и документи.
"Успяхме да възстановим поредността на всички обявени от съда съдебни актове, така че не съществува опасност от загуба на информация", посочи съдия Ивайло Йосифов - зам.-председател на Административен съд - Русе.
Върховният административен съд съобщи, че Единната деловодна информационна система е възстановена без загуба на данни. Предстои поетапно присъединяване на административните съдилища в системата и възстановяване на работата в пълен обем. Според експерта по киберсигурност Явор Колев основната цел на хакерските атаки от този тип е получаване на откуп. По същия начин са били удряни институции като здравната каса на Съединените щати и пощенската служба на Великобритания.
"Върховният административен съд възстанови без загуба на данни Единната деловодна информационна система (ЕДИС)... Предстои поетапно присъединяване на административните съдилища към ЕДИС и възстановяване на работата в пълен обем", посочиха в позиция от съда.
"Според мен се касае за "Рансъмуер атака" - един тип атаки, които са много популярни и по данни на Европол през последните 2 години, този тип атаки са се увеличили с над 300%. "Рансъмуер атаката" представлява криптиране на информационната инфраструктура на жертвата, след което от страна на организираната престъпна група се иска откуп", обясни Явор Колев - експерт по киберсигурност.
Проникването в системата на административните съдилища се разследва от дирекция Киберпрестъпност в ГДБОП. На този етап от там отказват подробности за атаката. Правосъдният министър също се въздържа от коментар.
"Трябва да се обърнете към МВР и към представителите на Висшия съдебен съвет", каза
Георги Георгиев - министър на правосъдието.
През 2022 г. при подобна атака пострадаха информационните системи на Български пощи.
"Всички инструменти, които са използвани за заобикаляне на защита и проникване в сървъра, са концентрирани в Руската федерация", каза през май 2022 г. Васил Величков - IT специалист и съветник.
"Български пощи не са платили откуп, няма правно основание да платят като държавна компания откуп, но зад тях застана целият ресурс на държавата, административен капацитет, така че в рамките на около 2 месеца бяха възстановени огромните щети, но ако това беше частна компания бъдете сигурни, че щеше отдавна да е фалирала", коментира Явор Колев - експерт по киберсигурност пред БНТ.
От ГДБОП съобщиха, че подобни престъпления се случват заради използваните стари операционни системи, които нямат надеждни антивирусни програми. Друга причина са незащитените със силни пароли акаунти.