"Ще се спра на ситуацията, която е в болничната помощ и защо болниците трупат дългове и респективно не могат да ги изчистят. За всички е ясно, че гръбнакът на здравеопазването са областните болници. Основното лечение на спешни и животозастрашаващи състояния се осъществява в тези болничните заведения. Много частни болници отказват хоспитализация на спешни случаи, поради липса на специалисти, липса на специализирани отделения и недофинансиране на клинични пътеки, което е неизгодно за тях", каза още д-р Милева.
По думите й много пациенти, поради лоша организация и невъзможност да проведат консултации със специалисти и съответните специализирани изследвания, по всяко време на денонощието пристигат в областната болница и търсят лечение. Те са докарани или от Бърза неотложна медицинска помощ или са пристигнали индивидуално, защото те сами са определили състоянието си за спешно. "А какво е спешен случай? Все още няма актуално определение за това. Спешен случай е този, който самите пациенти определят за такъв. Работещите в системата на здравеопазването не могат да откажат лечение, приемат пациентите, стига се до хиперхоспитализации и провеждане на различни видове изследвания, които са ангажимент на доболничната помощ. В тези случаи по етични и деонтологични причини болните се хоспитализират, за да не се стига до конфликти между пациенти и лекари, на каквито в последно време ставаме свидетели", обясни от трибуната бургаският депутат и допълни:
"Поради нарастващия брой на неосигурените лица, всички разходи остават да тежат на болничните заведения, поради което нарастват задълженията им и те никога не могат да бъдат изчистени напълно. В контекста на казаното искам да представя и един много сериозен проблем, свързан с разходите на болниците и недофинансирането им. В бюджета на болниците не е заложен разход за отделенията по съдебна медицина, което допринася и за финансовия дефицит на областните болници. За тези, които не знаят: Съдебната медицина е медицинска наука, която изучава и разработва медико-биологични въпроси, възникващи в работата на органите на правораздаването /дознание, прокуратура, съд/ при разследването и съдебното разглеждане на наказателни и граждански дела.
Самото определение дава възможност на интерпретация от директорите на болниците, къде да са тези отделения. Знаете ли, че голямата част от тях функционират на добрата воля на директорите? Колегите от страната са притеснени, че с намаляване бюджета на болниците, първите, които ще бъдат потърпевши са съдебните лекари. Мисля, че на фона на всички критики от ЕК относно липсата на реформа в съдебната система, крайно време е да се помисли за консенсус между МЗ, МВР, МП и МФ, за една централна субсидия на тези отделения, които са на изчезване и държавата им е длъжница. Ние имаме предложения и дано този път представителите на държавните органи ни чуят, защото ще се стигне до блокиране на съдебната система, поради липса на кадри и квалификация на същите. Министерството на вътрешните работи, с министър Цветан Цветанов, беше единственото, което застана зад нас и се опита да помогне, но останалите институции останаха само с обещания", завърши д-р Милева.