Галина Гатева: Детското тръшкане е напълно нормален етап от развитието

Детското тръшкане е напълно нормален етап от детското развитие. Той се случва, когато започне формирането на личността на детето. Това каза консултантът по позитивно възпитание Галина Гатева в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

В периода до година и половина или две и половина детето живее с представата, че е част от човека, който основно се грижи за него – обикновено това е майката. В момента, в който тази концепция започне да се променя, тогава започва формирането на неговата личност, обясни експертът. Детето вече започва да говори за себе си в първо вместо в трето лице – "аз“ и "мен“ вместо "то“ и "него“. То настоява да прави нещата само и изисква от родителите време, за да се справи. "В повечето случаи именно това е катализаторът на много от конфликтите и ситуациите на тръшкане. Детето иска да бъде чуто, защото вече е отделна единица. Детето започва да има повече свобода, започва да ходи и да изследва света, има възможност за интеракция в много повече ситуации, но основният му инструмент за комуникация все още остава плачът, защото то все още не е развило до такава степен своята вербална комуникация и способност да изразява своите потребности. Детето комуникира основно през плача и това е зов – "Чуй ме! Искам да направя нещо, да кажа своето мнение или да изразя позиция“. Ако родителят влезе в борба за надмощие, неминуемо и детето ще влезе в такава, но първоначалната идея на детето със сигурност не е "Аз искам да се наложа над теб“, а "Аз искам да бъда чут, разбран и да съм сигурен, че моето желание и нужда са важни“, обясни Галина Гатева.

Когато детето иска да избегне нещо или да получи нещо чрез тръшкане, родителят на първо място трябва да овладее себе си и да запази емоционална стабилност. "Изнервеният родител не може да вдъхне спокойствие на загубилото контрол дете. Той трябва да остане центърът, за който детето може да се закачи и да премине към момента на успокояване. След като детето се е успокоило, можем вече да изговорим рационално това, което искаме. В самия пик на емоцията няма смисъл да се опитваме да говорим, да обясняваме и да рационализираме. Децата в тези моменти просто не чуват“, поясни консултантът по позитивно възпитание.

Следващата стъпка е да се свържем с детето и да назовем това, от което то има нужда, да разберем какво иска, за да осъществим комуникация с него, да разберем нуждата, която стои зад това поведение, защото детето често пъти може да е просто гладно, обясни Гатева. "Клякаме на неговото ниво и валидираме неговото преживяване, за да може да установим връзка с него и да имаме чуваемост. Това ни дава време за деескалация на емоцията. Детето получава разбиране и емпатия, то се чувства видяно, мисли, че има някой, който го разбира, съответно няма нужда да ескалира повече с тази емоция. Даваме време и след това преценяваме, докато тече тази валидация, дали това искане по какъв начин може да бъде удовлетворено, или не. Можем да поставим граница и след това да му обясним каква е причината, когато вече се е успокоило, или да извадим списък, в който да запишем това негово желание, което отново валидира на детето, че ние го чуваме“, даде примери тя.

Наказанието, назиданието, насилието и крясъците могат да спрат моментното поведение на детето, но в дългосрочен план това може да доведе до разрушаване на доверието и връзката между родител и дете. "Представете си един тийнейджър, който е получавал крясъци, викове, наказания при всяко свое поведение или при проява на емоции и чувства. Изпадайки в някоя трудна ситуация в тийнейджърството, дали той ще е склонен да отиде при родителя и да потърси подкрепата му, или ще има този запис, че ще му се скарат?. Някои деца много бързо научават, че за да бъдат одобрени или приети от мама или татко, е нужно да потискат емоциите си и вместо да се научат на това преминаване от буря към спокойствие чрез регулация, те се научават по-скоро да натъпкват и да потискат емоциите си, да ги преглъщат, което със сигурност не е основа на емоционална интелигентност. Ако искаме децата да развиват своята емоционална интелигентност, да разпознават чувствата си и да се справят с тях, то тогава начинът не тези чувства е да бъдат потискани“, категорична бе Галина Гатева.