© Bulphoto

Активните протестиращи са почти изцяло жители на София, отбелязват социолозите. Сред анкетираните 10% ходят на протест понякога, а 87% изобщо не участват.

Сред протестиращите доминират избирателите с дясно политическо самоопределение, като за тях водеща медия е интернет.

77% от участниците в проучването са на мнение, че протестиращите трябва да се съобразяват с непротестиращите и да не нарушават техни права, подчертава "Галъп".

Всеки трети избирател (35%) счита, че протестите са по-скоро платени и обслужват конкретни политически партии и лидери, докато мнозинство от 39% ги намира по-скоро за спонтанни. Нацията е разделена и по въпроса дали протестите са значими и големи или малки и незначими - 43% на 41%.

2/3 от българите определят действията и на протестиращите, и на полицията в рамките на закона. 22% от анкетираните намират антиправителствените демонстрации за агресивни, близо четвърт споделят подобна позиция за действията на полицията.

Блокадата на парламента на 23 юли обаче среща остро осъждане от страна на 65% от анкетираните граждани. По отношение на 40-я ден на протестите повечето участници в допитването (32%) симпатизират на полицията, отколкото на протестиращите (26%).

Заради действията на органите на реда през тази нощ анкетата измерва и одобрението за вътрешния министър Цветлин Йовчев, който е недостатъчно познат за една четвърт от гражданите, а у 23% не предизвиква определено отношение. Сред избирателите с мнение за дейността му малък превес събират позитивните спрямо негативните оценки (28% на 24%).

Протестите през февруари за цената на тока и оставка на правителството на Бойко Борисов срещат одобрението и симпатиите на широкото мнозинство от избирателите - 77%.

Настоящите протести срещу кабинета "Орешарски" се ползват с поляризирана обща оценка, като подкрепящите ги са 47%, а на обратното мнение са 41%. Контрапротестите в защита на настоящото управление набират 31% симпатии.

Въз основа на събраните данни социолозите стигат до извода, че отсъстват бързи и лесни решения, които да бъдат подкрепени от отчетливо мнозинство. Липсват и ясно очертани алтернативи на политическото статукво.

Въпреки че протестният потенциал на национално ниво не е значим, нагласите за промяна доминират, отбелязват още от "Галъп".

Мнозинството от анкетираните застава зад мнението, че правителството на Пламен Орешарски не трябва да има пълен мандат, а 21% смятат обратното.

За избори веднага се обявяват 15% от интервюираните, за избори до края на годината - 26%, а за избори до 12 месеца - 30%.

Нацията обаче остава поляризирана и силно разделена - повечето граждани не виждат действена алтернатива на двете големи политически партии - ГЕРБ и БСП, отчитат социолозите.

Според "Галъп" в момента БСП има малка преднина пред ГЕРБ, а Реформаторският блок по механичен принцип набира общо около 6% потенциал.

Водеща медия в отразяването на протестите е телевизията, а на второ място, далеч пред вестниците и радиото, е интернет и социалните мрежи.

Мнозинство от 43% намира медийното отразяване на протестите за обективно, но 30% от участниците в допитването го определят за пристрастно. 2/3 от недоволните от медийното отразяване анкетирани считат, че медиите изкривяват в полза на протестиращите срещу правителството, а по-малката част виждат пристрастност в полза на правителството.

Източник: bTV