В началото на юни 50 процента от българите декларират доверие към президента
Румен Радев, докато подкрепата за премиера
Бойко Борисов е 30 процента. Това сочат данни на "Галъп интернешънъл" от възобновената програма за независими изследвания "лице в лице", известна като Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл".
Олигарси имали интерес от пускането на записа и снимките, свързани с премиера
31% от анкетираните не вярват на държавния глава, 17% се колебаят, а малцина не могат да се сетят за президента. В същото време 57% обявяват недоверие по отношение на Борисов. 12% се колебаят, а само 1% не се сещат за министър-председателя.
В края на май 16% от пълнолетните българи заявяват доверие в Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, а 66% заявяват недоверие. 13% се колебаят, а 5% все още не са запознати с нея. Трябва да се отбележи, че доверието в председателя на Народното събрание се измерва на всеки два месеца, респективно последните данни са от края на май и няма как да отразят евентуално влияние на спрягането на името на Караянчева по повод записи.
Парламентът в началото на юни има доверие от 23% и недоверие 67%, а правителството - 30% доверие срещу 60% недоверие. Институцията на президентството (чийто образ се движи синхронно с личното доверие към президента) получава 52% доверие и 33% недоверие.
Коронакризата може би е поставила на изпитание част от доверието в президента, но като цяло то остава високо на фона на обичайното у нас отношение към политици.
Като че ли премиерът Борисов е получил шанс да излезе с малко по-укрепнало общополитическо доверие след извънредните мерки - след няколко по-тежки месеци, в които доверието към него беше останало трайно под 30%, коментират социолозите.
Белезите на известно укрепване на доверието в правителството се проявяват и в покачване на доверието в почти всички членове на кабинета в сравнение с края на зимата (когато доверието в кабинета беше застрашено заради текущите скандали). Немалка част от тях сега се ползват с доверие в диапазона около 20%.
Разбира се, не всички членове на кабинета са особено познати, а ниската запознатост обикновено значи и по-ниска възможност за доверие.