Гарабед Минасян: За пръв път от маса години се наблюдава материализация на определена философия в Държавния бюджет

Настоящето правителство и Министерство на финансите започна да обръща по-сериозна внимание на реалната конвергенция на българската икономика към европейските реалности, а не толкова на номиналната конвергенция. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" проф. Гарабед Минасян по повод новата план-сметка на държавата за 2024 година.

"Номиналната конвергенция се свързва с равнището и изпълнението на изискванията по Маастрихтските критерии. И това, което досега сме наблюдавали са тези показатели, които са свързани с Маастрихтските критерии. Но паралелно с това съществуват критерии, които са свързани с реалната конвергенция на българската икономика към европейските реалности, които се неглижират тотално. И сега тука виждам в новия бюджет сякаш се обръща много по-сериозно внимание на темповете на реална конвергенция за сметки на номиналната конвергенция. И ако говорим за реалната конвергенция, тогава и изискванията за дефицит по Маастрихтските критерии малко ще изостанат на по-заден план", коментира Минасян.

По думите му за пръв път от маса години се наблюдава определена материализация на определена философия в Държавния бюджет: "И тази философия е, че намаляването на подоходното изоставане на България, в сравнение с европейските реалности, не може да продължава да бъде за дълго време стимул за икономическа динамика. Лансира се разбирането, че не е допустимо да се планира икономически растеж за сметка на ниско заплащане на труда. Това е толкова по-важно, предвид на усилията ни и перспективата да се включим в Еврозоната, евентуално някъде в бъдеще, в недалечното бъдеще, нека така да го кажа така по-разтегливо. Защото трябва да се съгласим, че ако се включим, и когато се включим в Еврозоната, тогава ще отпаднат всякакви видими и невидими пречки и прегради и много по-ясно ще се чувства различието в заплащането на труда у нас, в сравнение с Европейския съюз и от там, много по-чувствително ще нараства и социалното напрежение, което ще изисква определена форма на доближаване на гравитация до европейските реалности", смята професорът.

Той добави още, че за пръв път, може би от поне 10-15 години, ако не и повече, се проектира график за конкретно нарастване на различни видове социални плащания: "И тук визирам, преди всичко и минималната заплата, както и проектирането на нарастването на пенсиите. Има и други предвидени социални плащания. Същевременно обаче тая философия не е достатъчно последователна, затова защото не се дискутира изобщо въпросът дали е допустимо да се проектира икономически растеж чрез поддържане на пределно ниско корпоративно данъчно облагане. Видимо в това отношение правителството не му е достигнало смелост да преразгледа постановките за поддържането на т.нар. плосък данък, и да преразгледа цялата система на данъчно облагане. Като имам предвид не толкова изобщо повишаване на данъчното облагане и данъчните ставки, колкото промяна на структурата на данъчното облагане. Тоест, кой трябва да плаща повече и кой трябва да плаща по-малко, респективно относително и абсолютно при формирането на бюджетните постъпления в Държавния бюджет.

Паралелно с това, разбира се, има и много други неща върху които човек трябва да се замисли - трябва да направи опит да влезе вътре в нещата, включително и това, доколко правдиви са едни или други видове очаквания. И тук, това, което най-много се набива в очи е заложеният прираст на брутния вътрешен продукт", обърна внимание Гарабед Минасян.