Доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и бивш председател на СЕМ, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"Скоро направихте анализ, озаглавен "Терзиев, Държавна сигурност и лустрацията: Ще затворим ли тази страница?“. Какви неща, г-н Лозанов, изплуват на повърхността отново? Може би основният проблем е заложен и в заглавието от вашия анализ. Това е един анализ, преглед на 32-годишната битка с призрака на Държавна сигурност, който така и не изчезва, и въпреки всичките усилия през годините, нито в крайна сметка успяхме да направим лустрация, което е част от дясната идеология, идеология на демократичните сили, по една и друга причина, нито осъдихме някои от най-големите злодеи, включително тези, които са от Държавна сигурност, по време на лагерите в "Белене“ и в "Скравена“, и в Ловеч са извършвали убийства за собствено удоволствие даже, не защото такива са им били служебните задължения. Нито успяхме да осъдим в границите на един морален дебат Държавна сигурност. Всичко стана много спорно, много релативно, тъй като в тоя дебат участваха в голяма степен и самите представители на бившата Държавна сигурност. Те се движеха свободно из медийното и политическото пространство, влизаха в бизнеса и по никакъв начин върху тях не падна и сянка от разкаяние и вътрешна потребност да се оттеглят.
Обратното – те започнаха да се държат едва ли ме като някакви герои, които са се борили за националната сигурност по време на комунизма, като някакви разузнавачи, започнаха да се изживяват, а не като представители на репресивния апарат на един режим, който е осъден като престъпен, и те имат много по-различна историческа роля от тази, която имат надзирателите да кажем в немските лагери на смъртта. Така че всичко това е един огромен балон, който надухме и в който в крайна сметка Държавна сигурност сама превърна дебата си за нея в своя собствена разработка.
Т.е. дебатът за комунистическите служби не е толкова затихнал, колкото се твърди, той отново се възпламенява може би?Той има периодична способност да се възпламенява, и то хубаво е ние самите – казвам ние, хората, които бяхме ангажирани през годините с него, се опитахме да проведем този дебат, да се вдигне една достатъчна вълна на възмущение, на гражданската нетърпимост към тоя тип поведение и чрез нея поне, ако не друго, да не се даде шанс то повече да се възпроизвежда. Но сега постепенно този дебат по някакъв начин се вдигна заради това, че "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ предложиха за техен кандидат на изборите за кметските избори в София, един потомък, или по-скоро – да, той е потомък на висши офицери от Държавна сигурност. Поставят пред голямо изпитание част от десните хора в България, особено в София, тъй като тя, естествено, за нея Държавна сигурност е една рана, която продължава да зее, както лагерите, както Народният съд. И поради това, че няма осъдени заради това, поради това, че няма обществено порицание, там има много силно чувство за несправедливост и на тях им се струва невъзможно техните собствени политически представители да издигнат кандидат, който да възпалява тази рана.
Можем ли да кажем същото и за друго назначение? Управляващото мнозинство, знаете, си хареса шеф на НЗОК. Това е г-н Станимир Михайлов. Справка на нашата медия сочи, че кариерата му набира скорост в "Токуда Банк“ под управлението на Румен Сербезов. Сербезов е бил сътрудник на Първо главно управление на ДС и секретар на ЦК на БКП.Аз повече се запознах с кандидатурата на Васил Терзиев – лично не го познавам, но така или иначе, понеже беше странно, че точно в София, точно на това място се слага човек, който има в биографията си такъв проблем. Специално по отношение на г-н Терзиев, за който първо да кажем, че той не е свързан с Държавна сигурност, а говорим за негови роднини, които са били висши офицери от Държавна сигурност. И понеже аз дълго опитвах да проследя нашия демократичен неуспех с Държавна сигурност, осъждането на Държавна сигурност и с реалното й изчезване от живота и от публичността, с травмата, която носи, и с всички тези форми на зависимост, които по един или друг начин поставя. От там се генерира дълбоката държава, мафията и какво ли не. Всичко това повече или по-малко е резултат на несправянето на нашето общество в годините на демокрацията с този репресивен механизъм от миналото, който беше приватизиран, по пътя на личните отношения между бившите сътрудници и служители на Държавна сигурност продължи да се възпроизвежда. И аз се замислих за следното нещо: Дали краят на този дебат, изходът от него няма да тръгне от другаде, просто да се появи едно поколение, ново, което да не заявява себе си чрез своите принадлежности към миналото и да тежи върху него бремето на миналото, а което да заявява себе си с това, което прави в настоящето, с ценностите, които носи, с демократичния си дух и като поведение, и като мислене. И ако си се доказал в това, тогава вече въпросът за това каква е твоята фамилна предистория започва да губи значение.
Т.е. фокусът към досиетата да бъде разместен? Ами да. И в някакъв смисъл това е също форма на преодоляване на цялата тази травма, като я оставиш в миналото, а не я пренасяш непрестанно, защото колкото повече я пренасяш, както се показа през тия 30 години, толкова повече тя някак си се засилва. Това не възстановява справедливостта, а обратното – кара жертвите да се чувстват още повече незаслужено вторично наказани. И аз си мисля, че в крайна сметка поколенчески може би ще дойде изходът от този дебат, тъй като нашите поколения, върху които тежеше и призракът на миналото, и отговорността да го пропъдим, повече или по-малко не се справихме с това. И затова аз виждам някаква надежда това да е едно поколение, което да доказва себе си не през връзките си в миналото или през липсата на такива връзки, и едно поколение, за което вече не се казва, както през комунизма: "Той е неблагонадежден, защото има лош произход“. Дайте да видим какъв е този човек сам по себе си, какво той предлага, какво е правил, дали той не е един човек, който идва от съвсем другаде и в него не тежат нито фамилните, нито историческите обременености на нашата най-нова история.
И с поглед към местните избори, Бойко Борисов направи преди няколко дена един коментар, че десницата ще има проблем между "родата на "Държавна сигурност“ и истинското, автентичното дясно“. Как гледате вие на този коментар на Борисов? Има много хора в десницата, за които действително това е трудно да го преодолеят – това, че този човек има този предразсъдък. Но аз казах, че има и обратна гледна точка. Аз не съм склонен да защитавам нито едната, нито другата страна - смелостта от страна на ПП и ДБ да предложат чрез тези местни избори да видим дали може да се пререши дебата за ДС и за тежестта на миналото върху идващите поколения; Дали не е дошъл моментът, оня праг, след който вече са се появили едни нови хора, не "бивши“ хора, а нови хора, които по друг начин заявяват себе си, а не отново минавайки през този неуспешен дебат в последните 30 години.
Виждате ли лично вие светлина в тунела? Не съм много сигурен. Предполагам, че в крайна сметка това ще е много трудно да се наложи и мисля, че нищо чудно местните избори да се превърнат в продължение на този неуспешен и несъстоял се дебат за Държавна сигурност, където тя все не може да бъде осъдена и в крайна сметка тя все успява да излъже останалите. Защото дойде един момент, когато Държавна сигурност чрез един или друг започваше да пита: "Ти защо си от Държавна сигурност?“. Самата тя, така да се каже, успя дотолкова да обгърне публичното пространство, че да се яви в ролята на обвинител на самата себе си.