Големите търговски вериги: Ще има тежки вреди за потребителите и икономиката, ако държавата се намеси на пазара на хранителни стоки

От Сдружението за модерна търговия излязоха с позиция относно Входираните на 06. и 07. 02.2025 г. Проект на Закон за пределните надценки на някои хранителни продукти и Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост, които предвиждат пряка административна намеса в ценообразуването на пазара на храни, включително пазара на дребно.

"През последните дни ставаме свидетели на пореден опит за груба намеса на пазара на дребно с храни.

Подобна мярка, както неведнъж сме отбелязвали, би била контрапродуктивна от гледна точка на потребителите и всички други участници на пазара. Тя не би постигнала нито една от поставените пред нея цели, а, напротив, би задълбочила съществуващите проблеми и би създала нови такива.

От Сдружението отбелязват няколко съществени момента:

- Опитът на някои европейски държави да предложат подобни на предлаганите в проектозакона механизми (пределни цени, пределни надценки) доведоха до значително по-висока инфлация – в случая с Унгария инфлацията при храните достигна най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г. (почти 50% на годишна база), като доведе и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката.

През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост като от тогава досега, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка.

- В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България.

- Предлаганите ограничения на надценките и задължения за поддържане на количества са в пряко противоречие с европейското право и могат да бъдат разглеждани като Нетарифна бариера пред вътреобщностната търговия в рамките на ЕС.

На 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията на цените на основните хранителни продукти, определени от унгарското правителство, и задължителните изисквания за складиране на търговците на дребно са несъвместими с правилата на ЕС и подкопават лоялната конкуренция.

В редица свои решения държавните органи в България установяват, че цените на основни хранителни стоки (като например олио, брашно, яйца, млечни, свинско месо и пр.) се базират "на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка“, както и че за увеличаване на крайните цени на дребно причината е в по-високите доставни цени на краве сирене, кашкавал от краве мляко, яйца от кокошки и прясно охладен св. бут, както и в нарасналите разходи на веригите за издръжка на дейността им.

Според същото решение, цитираните в него данни не показват наличие на високи нива на маржовете на печалба у търговските вериги.

Против пределните надценки има много други аргументи, които сме изтъквали неведнъж (пълното Становище на СМТ можете да видите по-долу ). Намираме, че поредният опит за ограничаване на конкуренцията чрез настройване на обществото срещу определени пазарни участници е зле прицелено, има други мотиви и има потенциал да донесе тежки вреди за икономиката на страната, свободната конкуренция и потребителския избор.

Решението на проблемите, свързани с достъпността на храните, следва да бъде търсено в подобряване на бизнес средата, инвестициите, повишаване производителността и стандарта на живот на хората", завършва своята позиция Сдружението за модерна търговия.

В СМТ членове са "Кауфланд", "Лидл", "Билла", "ДМ", "Mr. Bricolage" и др.