Голям празник е днес! Много българи празнуват имен ден

Днес, 8 март, православната църква почита паметта на св. Теофилакт, известен в народните вярвания като св. Тодор. Празникът е известен още като Тодоровден, Тодорица или Тудорица. Той винаги се пада в първата седмица от Великденските пости. Всяка година празникът се отбелязва в събота и е част от седмицата в началото на поста, наречена Тодорова неделя. 

Имен ден празнуват всички с имената Тодор, Теодора, Теодор, Тодорка, Теомир, Тодорин, Тодорина. Ето какви са традициите и обичаите, свързани с празника - в тях се преплитат не само църковните убеждения, но и вярванията на народа. 

Поверия и обичаи за Тодоровден

Според поверието на този ден св. Тодор забивал гореща главня в земята, за да я затопли. След това яхвал белия си кон и отивал да помоли Господ да започне новото лято и да закриля реколтата и плодородието.

Денят на св. Тодор е известен още и като ден на младите булки. Младоженките замесват хляба вкъщи. Нарича се още Булкина събота.

Има старо поверие, че седмицата, която започва от Тодоровден, е сред най-опасните през годината. Според стари предания през нощта на Тодоровден из селата е бродел светецът, преобразен като мъртвец или "кара-кон“. Оттам произлиза и думата караконджул, която означава зъл дух в тялото на животно. 

В миналото е имало поверие, че ако майките измият децата си рано сутринта на Тодоровден, те ще са здрави, няма да се разболяват и няма да ги боли глава.

За прабългарите конят е бил символ на успех, като тотем. Затова в някои области е имало обичай да се окачва череп на кон на оградата, за да пази дома от зли сили и нещастия.

В някои региони на страната като Габровско на Тодоровден има обичай младите семейства, които са се оженили през изминалата година, да празнуват и да посрещат гости. Сред даровете, които получава семейството трябва да има и краваи, наречени булчински. Поверието гласи, че колкото краваи получат младоженците, толкова деца ще имат.

На Тодоровден по стар обичай жените приготвят тудуровска леща и месят обредни хлябове с мая, наричани конче или копито, от които се дава и на конете. Вари се жито, което се благославя в църквата. След кушиите всички се събират на хоро в дома на победителя, където ги очаква богата постна трапеза.