"Вчера най-сетне продадох апартамента си, за да имам пари да живея! Обаче не знам дали въобще да се радвам...Защото досега все съм била на минимална пенсия и нямам участия от много време. През годините на никого не съм разчитала освен на себе си. И това е един урок, защото като се сближиш с някого, ставаш уязвим, и в един момент този човек може да се обърне срещу теб. На мен целият живот ми е такъв - все ме удрят точно там, където ми е слабото място. Затова има една приказка - ако някъде те боли, мълчи и не разказвай, защото веднага ще се появи някой точно там да те удари". Това сподели пред "
България Днес" актрисата Сашка Братанова, която преди години стана легенда с участието си във филмите "Баш майсторът", "Петимата от Моби Дик", "Момчето си отива", "Сиромашко лято".
Днес 70-годишната ученичка на проф. Гриша Островски не играе никъде и никой не я кани.
"От години е така. Навремето, когато останах без работа, Пепа Николова бе единствената, която ми подаде ръка. Може би на човек трябва да му се случи нещо подобно, за да съпреживее, защото и тя не беше в много цветущо състояние тогава. Директорката на Малък градски театър "Зад канала" Бина Харалампиева реши, че съм излишна за театъра. Две години ме държа на минимална заплата, по-ниска от тази на чистачките. Когато я попитах защо го прави, тя казваше: "От чистачките има много по-голяма полза, отколкото от теб". Два сезона не ми даде роля и накрая ми прекрати договора, защото никой не искал да работи с мен. Никога няма да й простя на Бина.
И в този момент с Пепа се озовахме заедно на един запис, оплаках й се и тя предложи да направим нещо двете. Тогава тя още беше в Сатиричния театър. Направихме едно представление по стихове на Мариана Башева и музика на Стефан Димитров, което аз започнах да играя по-късно и сама. Тогава се казваше "Ваши сме, момчета", а сега "Ние, вие и аз". Откриха на Пепа тумор в мозъка, който е бил в толкова напреднала фаза, че просто хипофизата й е била разрушена. Тя не обръщала внимание, накрая почна да не вижда. Почвахме представлението, а тя сядаше в публиката и аз го изигравах цялото. Много ми е мъчно за Пепа, много я обичах тази жена", спомня си за първата колежка, която й подава ръка в тежкия период, Сашка. Впрочем двете жени имат сходни съдби - едната ражда извънбрачно дете от Йосиф Сърчаджиев, а другата - близначките Вяра и Надежда от Рашко Младенов.
"С Рашко живяхме заедно 6 години, при това тайно от тогавашната му законна съпруга - режисьорката Маргарита Младенова. Когато забременях, той пожела да продължи да живее с мен, но да не се развежда с жена си. Разбира се, аз не приех това и се разделихме. Той призна момичетата, когато те станаха на 4 години - в смисъл, даде им фамилията си. Дотогава държеше да не му казват "татко" и те му викаха "чичо". Това беше негово изискване - всичко да остане в тайна. А аз като пазя тайна, пазя. Допреди години хората дори не знаеха, че децата ми имат баща и той се казва Рашко Младенов", признава днес актрисата.
Дали му е простила? Замисля се. "Нещата между нас се развиваха през различни фази, всеки имаше различни очаквания от другия. И в един момент се разминахме в очакванията си един от друг. Сега нямаме нищо общо. Просто така се случва и мисля, че не е само при нас. Разминават се хората - понякога много драстично. Някой си пати повече от другия... Но животът не може да бъде планиран, защото има неща, които са съдба, които просто ти се случват. Не можеш да преодолееш себе си, за да постъпиш по уж правилния начин", разсъждава Сашка.
Днес дъщерите й Надежда и Вяра са големи момичета - едната е завършила философия, другата педагогика. "Моята голяма вина пред тях е, че не съм в състояние да ги издържам. Като бяха по-малки, ги пробваха в киното и можеха да продължат по тоя път, но виждайки покрай мене всички тежести на професията, не са и помисляли да се занимават с това. Може би защото се появиха, когато аз вече бях започнала да изпитвам затруднения в работата... Ох, не искам да си спомням за тези неща вече! Но децата ми някак си се отвратиха от моята професия", разказва актрисата. Днес тя има доверие на своите отраснали щерки, но ги съветва: "Няма нищо по-хубаво от добрия брак. Но няма нищо по-лошо от лошия брак. Защото, връщаш се вкъщи и вместо топлина и любов срещаш някой, който или те бие, или те обижда, или го няма... Казала съм им много да внимават. И мисля, че те внимават."
Тази есен Сашка Братанова навърши 70. Но не празнува. Признава, че животът яко я е обрулил, а обидата и тъгата от забравата са изписани на лицето й. Но все се надява да стане чудо и отново да започнат да я канят в театъра и киното. В един от последните проекти, които е участвала, е била помощничка на Ванга в руския филм за пророчицата."Те я боготворят. Държавата е дала пари за сериал за Ванга, която не е рускиня. За нея се носят легенди там. В лентата играя жената, която пуска хората, които идват при пророчицата. Действително е съществувала такава жена. Тя е прекарвала много време при нея и в един момент, когато пожелала да си тръгне, защото роднините й искали да си я приберат, Ванга й казала: "Не тръгвай, защото ако тръгнеш, няма да стигнеш". Така я уплашила и тя останала при нея.
Самата Сашка също е ходила при петричката пророчица. Случило се е през 1976 г. "Бях при нея заради самоубил се мой близък, за когото обаче имаше и съмнения, че е бил убит. Ванга ми каза, че не е убит, но не е бил добре с главата. Във филма за Ванга имаше един руснак, който играеше самия себе си. Бил е секретар на Борис Елцин и е ходил при Ванга, за да я пита дали той ще спечели втория си мандат за президент на Русия. Бяха дошли от една от руските телевизии и го интервюираха. Аз се заслушах и в един момент казах, че и аз съм ходила при Ванга. И като свършиха с човека на Елцин, се обърнаха към мене и започнаха да ме разпитват. Както казах вече, руснаците много почитат и уважават Ванга", обяснява Братанова.
Участвала в десетки дублажи, актрисата от години не членува в Съюза на артистите и не смята, че някой с днешна дата ще се сети за нея да я предложи за персонална пенсия за заслуги, каквато заслужаваше покойният й колега Филип Трифонов. "Той пишеше тези писма не толкова заради парите, колкото за уважението, за оценяването. Защото другите някак зад завесата си уреждат тези неща. В това време, когато мизерията е повсеместна, човек трябва по някакъв начин да оцелява. За него това беше несправедливост. Имаше горчивина у него. Бях на погребението, много ми е мъчно, че и с него се разделих. Ние с Филип имахме еднаква пенсия - минималната", тъжна е Сашка. През годините тя се пробвала в каква ли не професия, само и само за да изхрани дъщерите си, които отглежда сама. "Пробвах се като рекламен агент, после бях в една фирма, където звънях на българи да ги каним на презентация, за да изберат почивки в чужбина. Плащаха ми обаче само ако някой дойде на презентацията. Но не съжалявам. Не съжалявам и че изгледах децата си сама. Спомням си веднъж професора ми Гриша Островски, когато ми каза: "И кво излезе от теб - майка на две деца. Гледам афиши, гледам представления, а теб те няма, а такъв талант имаше..." Беше възмутен, защото се отдадох на децата, а работата ми пострада. Но... такъв ми е бил животът, така е трябвало да се случи, не съжалявам за нищо", заключва Сашка Братанова.