Те са категорични, че трябва да се отговори на притесненията на страните, които ги изразяват - организации, които се занимават с опазване на биологичното разнообразие и рибарски организации.
"Струва ми се, че все още няма нужното ниво на диалог, ами по-скоро двете страни са в крайните си позиции. От едната страна защо е важно да има такъв законопроект, да се развива този вид възобновяема енергия, от друга страна какви са рисковете. И това, което сме дискутирали в организацията, ни се ще да се види този баланс, защото и от двете страни има смислени аргументи. Да, имаме климатична криза, има нужда да се намерят повече източници на енергия, които да не нанасят същите вреди каквито нанасят изкопаемите горива. В България вече се вижда, че сме в ситуация, в която климатичните промени ни засягат и в следващите няколко десетилетия това ще става все по-сериозен проблем. От друга страна обаче, имаме и загуба на биологично разнообразие, а пък ние се славим и сме горди с това, че имаме богата природа, дива, която не е обезпокоявана до такава степен, както например в други държави от човешка дейност и същевременно искаме да я запазим. Тоест, тези две страни много е важно да се балансират според мен", каза Меглена Антонова.
"Когато става дума за подобен тип проекти поне в половин България се превръщат хората в екоативисти и изведнъж всички решават да се грижат за околната среда и за природата. Което от една страна не е лошо, но от друга страна показва, че сякаш избирателно някои хора решават дали да са загрижени само за въздействието на ветрогенераторите, или пък да си затворят очите примерно за радиоактивните отпадъци от АЕЦ “Козлодуй", каква е тяхната съдба, след като бъдат изнесени от там, къде отиват или пък какво се случват след работата на въглищните централи, къде отива токсичната пепел? Тоест, искам да обърна внимание на това, защото има една група хора, които скачат напоследък само срещу проекти, свързани с възобновяемата енергия и се опитват да й намерят слабите места", коментира от своя страна Балин Балинов.
Според него много хора са се подразнили от това, че всичко се е случило много набързо.
"Това според мен е проблем на работата на вносителите на законопроекта, защото те можеха да изградят кампанията си стратегически много по-умно, за да натрупат повече не последователни и симпатизанти, но хора, които поне са склонни да чуят техните аргументи. Докато, когато влезеш внезапно в пленарната зала, вярно - не се случва за първи път, този законопроект се внася за втори, но толкова много неща ни се случват, че забравяме и това е съвсем нормално. Ако бяха оставили няколко седмици да го представят предварително в медиите, да напишат малко повече информация в социалните мрежи, тоест хората да имат очакване какво предстои да се случи в пленарната зала, според мен реакцията щеше да е много по-различна. А сега ни казват - внесохме го, всъщност ние видяхме в пленарната зала, че го внасят, че го гласуват и казаха: “Добре, но ние ще спазим срока от 28 дни, подавайте своите становища". Не е лошо, но те са задължени, в крайна сметка да направят обществено обсъждане. Но по това, което аз чувам в медиите като реакции от неправителствения сектор, от бизнеса, който си изкарва прехраната буквално в Черно море, много от хората, които живеят в близост, от туроператори, различни министерства свързани с тази територия. Да, минимум хората са притеснени, а максимум са силно против подобни проекти. Така че мисля си, че тези реакции можеха да бъдат туширани предварително, но вече е късно", обясни той.
"Подозрения за хора, които нямат чак такава голяма представа за това какви са етапите на един законопроект или пък това може да буди... Това чух и в някои интервюта, че едва ли не този законопроект е създаден за конкретни инвеститори, което едва ли не е "законопроект по поръчка", което е проблем, също така. Не просто да имаме закон, който да урежда бъдещи проекти, ами ако евентуално нямаме доказателства за това, но не е изключено да бъде така", подчерта Балин Балинов.
Т.нар. плаващи ветрогенератори, които няколко пъти се споменаха от вносителите на законопроекта, са нова технология и могат да имат сериозни премущества, обясни Меглена Антонова.
"Те се строят отвъд 60 метра дълбочина в морето, а Черно море знаем, че то много бързо става дълбоко и всъщност по-голямата част от морето е доста дълбока, а плитките части са близо до брега, където там има и повече кислород, там е и по-голямото биологично разнообразие, там са местообитанията, треви, рифове, всички тези неща са там. Тоест, ако си говорим за това, къде би имало по-малко ефект върху околната среда, то това са тези потенциално плаващи платформи далеч в морето, те най-вероятно ще се виждат и по-малко, тоест и туризмът ще бъде по-леко засегнат, ако не се виждат, защото вероятно това е едно от съображенията. Те имат и като технология се очаква, че ще бъдат и по-малко шумни при инсталация, при тяхната експлоатация, което означава, че по-малко ще пречат на морски бозайници, като трите вида делфини, които имаме в Черно море, на останалите риби и т.н. Но дали наистина ще видим тази технология, защото тя все още не е разпространена в търговски мащаб. Някои от големите компании даже говорят, че някъде от 2030 година ще се започне. Всички тези неща ще е хубаво наистина, ако предложилите законопроекта ги знаят да ги кажат и обяснят", допълни директорът на "Грийнпийс България".