© | | Държавата е осъдена в Страсбург по делото "Гуцанови срещу България". Констатираните нарушения са за забрана на изтезанията, на правото на свобода и сигурност, на невинност до доказване на противното, на неприкосновеност на жилището и на вътрешноправно средство за защита.
Случаят стана особено известен през 2010 г., когато в ранната утрин на 31 март служители на ОДМВР - Варна и група за борба с организираната престъпност на същата дирекция, маскирани с качулки и въоръжени, нахлуват в дома на тогавашния председател на Общинския съвет във Варна, разбивайки входната врата и без да се съобразят с присъствието на малки деца в жилището. Още преди жалбоподателят да бъде изведен от полицията, предварително информирани журналисти са пред дома му и заснемат извеждането. От прокуратурата и МВР дават пресконференция за проведената операция, като лансират версията за залавянето на организирана престъпна група, участвала във финансови нарушения и сключване на неизгодни сделки. В интервюта за няколко вестника и телевизии тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов прави недвусмислени изказвания за несъмнено доказаната вина за извършените тежки престъпления от страна на жалбоподателя.След като отчита обстоятелствата по случая, Съдът счита, че полицейската операция в дома на Гуцанови не е била планирана и изпълнена по начин, който да гарантира, че използваните средства са абсолютно необходими за постигане на крайните цели. Също така, претърсването в жилището е било извършено без предварително разрешение от съдия и без да е осъществен ефективен съдийски контрол на законността и необходимостта от спорната мярка, поради което жалбоподателите не са получили достатъчно гаранции срещу произвол преди и след претърсването.
Съдът констатира, че четиримата жалбоподатели (съпрузите и двете им деца) са били подложени на психологическо изпитание - страх, мъчителна тревога и безпомощност, което, поради пагубното му въздействие, се третира като унизително отношение от гледна точка на Конвенцията. Съдът установява, че жалбоподателят е бил изправен пред съдия по повод определената му мярка за неотклонение едва три дни след задържането, макар че е участвал в редица процесуално-следствени действия. Съдът припомня, че презумпцията за невинност е един от елементите на справедливия наказателен процес. Тя е погазена, когато официално изявление, отнасящо се до обвиняемо лице, отразява усещането, че то е виновно, преди още вината му да е била законно установена.
На жалбоподателите е присъдено обезщетение в размер на 40 000 евро за неимуществени вреди и 4000 евро за разходи и разноски по делото. |