Това стана ясно от тълкувателно решение на Върховния касационен съд в отговор на питане от главния прокурор заради разнопосочна съдебна практика. То е задължително при бъдещи дела и вече разбуни гилдията на счетоводителите.
В момента съдилищата тълкуват по различен начин съответните членове в Наказателния кодекс, които определят укриването на данъци и осигуровки като престъпление. Затова Цацаров е поставил на съда серия въпроси. Той е поискал тълкуване дали укриването на данъци представлява непозволено увреждане по смисъла на Закона за задълженията и договорите, за което може да се търси гражданска отговорност, кой следва да отговаря пред закона - фактическият извършител или официалният представител на фирмата, и пречи ли наличието на ревизионен акт да се предявява паралелен граждански иск за същите задължения. В отговор на тези въпроси ВКС излиза с категорично становище, че гражданската отговорност при такива престъпления следва да се носи от извършителя. Той може да е както собственикът или друго лице, което по закон представлява фирмата, така и счетоводители, търговски представители, пълномощници, които фактически изпълняват съответните функции по данъчното законодателство. "Законът позволява на търговеца да ползва други лица, които да осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство.
Тези лица също могат да са извършители на престъплението, като този въпрос следва да се преценят на база всички фактически обстоятелства по делото", мотивират се съдиите. Те изтъкват, че предявяването на подобен иск не е изключено при наличие на паралелно изпълнително производство за събиране на същите задължения, но съдът следва да прецени докъде е стигнала държавата в опита да си да получи парите и дали гражданският иск няма да затрудни събирането на сумите. Законово е гарантирано, че държавата не може да събере една и съща сума на два пъти от длъжника, припомнят от ВКС.
Според текстовете при укриване на данъци в големи размери (над 3000 лв.) наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 2000 лева, при особено големи размери (12 000 лв.) санкцията е от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Тълкувателното решение идва на фона на вече разширена солидарна отговорност от трети лица и по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. До тази година отговорността от трети лица при укрити данъци се ограничаваше до членовете на органите на управление и управителите. От 2016 г. кръгът на отговорните лица вече е чувствително разширен и за такива нарушения НАП ще може да предявява претенции и към прокуристите, търговските представители и търговските пълномощници на фирмите. Счетоводителите не бяха посочени.
Целта на тези текстове е да улеснят данъчните при масовото неплащане на данъци чрез различни схеми - ползване на подставени лица, прехвърляне на фирми, извършването на сделки, целящи да направят невъзможно събирането на съответните публични задължения. Поискана от "Сега" справка от НАП показва, че по този ред през 2015 г. данъчните са започнали 156 производства, като 30 от тях вече са приключили и събраната сума в хазната възлиза на 6.6 млн. лв.
Изричен ред за търсене на солидарна отговорност има и в ДДС законодателството. По закон НАП има право да търси отговорност от получател, който си е възстановил данъчен кредит, ако по веригата има неплатен ДДС. Тук обаче от данъчните се иска да докажат, че получателите са били длъжни да знаят, че данъкът няма да бъде внесен. Наличието на свързани лица по веригата от доставчици не е достатъчно доказателство за такова знание, става ясно от практиката на съда. По този ред през 2015 г. данъчните са започнали 178 производства, като приключени към момента са 76. Събраният ДДС от тях възлиза на 8.7 млн. лв.
До редакционното приключване на броя "Сега" не успя да получи информация за случаите на укрити данъци и осигуровки в големи размери, при които фирмите са дадени на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност.