ИПИ за Бюджет 2025: Поема се път към устойчиво увеличение на данъчната тежест, ще бъдат наказани коректните данъкоплатци

Становище на Институт за пазарна икономика (ИПИ) относно законопроект за държавния бюджет на България за 2025 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.

Във връзка с представените проект на държавен бюджет за 2025 г. и рамка на публичните финанси в периода 2025-2028 г., както и отчитайки безкрайно скъсените срокове (точно 24 часа) за обществено обсъждане, представяме в сбит вариант оценката и предложенията на ИПИ:

– Министерство на финансите закъсня неоправдано с представянето на рамката на държавния бюджет, като не спази изискванията и сроковете спрямо чл. 71 от Закона за публичните финанси. Вместо бюджетът да бъде показан на обществото и да има време за обществено обсъждане, Министерство на финансите проведе затворени обсъждания с избрани групи и влезе в режим “управление на слуховете", тествайки в общественото пространство различни предложения и мерки;

– Предложеният бюджет предвижда промяна на модела и широкия консенсус за финансовото управление на страната, като налага нова философия за прекомерна намеса на държавата в живота на българите – рекордно ниво на разходите, нови данъци и ясна заявка за увеличение на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите “на светло".

– Бюджетът предвижда огромен ръст на разходите с над 20 млрд. лв. през следващата година – увеличение с над 25% спрямо 2024 г. при очаквана инфлация от 2,4% и реален ръст на икономиката от 2,8% през 2025 г. Заложени са разходи в размер на 98,9 млрд. лв., което е 46% от БВП – рекорд в новата стопанска история на България и увеличение с 7 процентни пункта спрямо текущата година;

– Поема се път към устойчиво увеличение на данъчната тежест, като от една страна се дава възможност за изсветляване на недекларирани доходи, а от друга се наказват коректни данъкоплатци и бизнеси “на светло":

– Рамка за данъчна амнистия, която има еднократен и крайно спорен ефект – очакваните приходи са заложени в размер на 4,5 млрд. лв. Бюджетното салдо през 2025 г. ще зависи в голяма степен от ефекта от тази мярка, като неизпълнение на приходите от данъчната амнистия ще доведе до изпускане на бюджетния дефицит;

– Нов данък върху подземните богатства, увеличение на акцизите върху тютюневите изделия и алкохола, както и отмяна на увеличение на прага за регистрация по ДДС, което трябваше да облекчи десетки хиляди предприемачи.

– Прави впечатление появата на изцяло нов данък – върху подземните богатства, който променя из основи и в кратки срокове правилата на играта в един от важните сектори на българската икономика, без насреща да има каквито и да е аргументи или оценка на въздействието;

– Увеличение на осигурителната тежест с 5 процентни пункта до 2027 г. Това автоматично означава загуба на разполагаем доход за всички работещи българи – мярката ще отнеме над 3 млрд. лв. от разполагаемия доход на наетите през 2027 г. Комбинацията от увеличение на осигурителната тежест и увеличение на максималния осигурителен доход ще доведе и до загуба на конкурентоспособност, в т.ч. сериозен удар върху индустрията, която е под натиск от ръста на възнагражденията, както и натиск върху дигиталния сектор, който губи конкурентни предимства спрямо други страни в региона.

В общ план, Министерство на финансите отказва да провежда разумна бюджета политика по отношение на разходите, като не предлага мерки за обуздаване на ръста на разходите. Увеличението на заплатите в МВР и МО има вече значимо макро измерени –  допълнителни 2148 млн. лева, или 1% от БВП нови разходи. Вместо структурни решения, насочени към създаване на благоприятна среда за иновации, инвестиции и висок икономически растеж, проектът залага на еднократни мерки за финансиране (данъчна амнистия), последвани от вдигане на данъците за всички работещи.

Приходите в бюджета ще достигнат 43% от БВП. Това означава, че нивата на преразпределение през 2025 г. ще са рекордни. Това е близо 10 процентни пункта над нивата на данъчно преразпределение в Румъния (33-34% от БВП).

Бюджетната рамка в периода 2025-2028 г. залага бюджетен дефицит в размер на общо над 25 млрд. лв., като бюджетният дефицит през 2026 г. се разширява до 3,6% от БВП. Комбинацията от висок бюджетен дефицит, натиск върху разходите и спорни приходи от еднократни мерки и увеличение на данъци е силна червена лампа за фискалната устойчивост в страната.

Приемането на бюджета в този вид означава загуба на конкурентоспособност, силно негативен сигнал за предприемачи и инвеститори, заявка за отнемане от разполагаемия доход на българите и опасност за устойчивостта на държавните финанси.

ИПИ предлага следните бюджетни мерки:

– Намаление на консолидираните публични разходи под 40% от БВП за 2025 г., като увеличението им е в рамките на номиналния ръст на БВП;

– Ревизия на решенията на парламента от периода февруари-април 20224 г. и отказ от прекомерното увеличение на разходите за персонал на МВР и МО;

– Отказ от увеличението на осигурителната тежест и поемане на ангажимент за запазване на данъчната среда в средносрочен план;

– Отказ от въвеждане на нов данък върху подземните богатства;

– Отказ от предложената данъчна амнистия и мерки за изсветляване на трудовите доходи;

– Отмяна на всички данъчни преференции и субсидии – различни ставки на ДДС, ваучери за храна, компенсации за ел. енергия;

– Повишаване на събираемостта на приходите от сектори, които към момента получават необяснимо благосклонно данъчно третиране, в т.ч. хазарт и ТОЛ система;

– Пренасочване на 1/5 от данъка върху доходите към общинските бюджети;

– Актуализация на данъчните оценки на имотите към текущи пазарни равнища.

ИПИ предлага и следните мерки, насочени към повишаване на инвестициите и икономическата активност:

– Бърза амортизация (100% в първата година за машини и оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер);

– Данъчен стимул за разходи за иновации и развойна дейност (признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат);

– По-ниско облагане на едноличните търговци и дребния бизнес;

– Намаление на осигурителната тежест с поне 2 пр.п.

ИПИ ще продължи да следи дискусиите около приемането на бюджета за 2025 г., като ще предоставим разширено становище по време на гледането на законопроекта в бюджетна комисия в Народно събрание.