Икономист: Минималната работна заплата беше обвързана с европейска препоръка, прочетена както дяволът чете евангелието

Очевидно има желание от страна на различни политически партии да оставят отпечатък във финансовата рамка на бюджета. За съжаление, в голяма степен тези отпечатъци са в перото на разходите. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" икономистът Михаил Кръстев.

По думите му няма идея как да се повиши приходната част, нито пък как да се направи ревизия на заложената оптимистична прогноза на Министерството на финансите за растеж на българската икономика от 1,8% в рамките на 2023 година: "Казвам оптимистична, тъй като тази прогноза се разминава с прогнозата на Българската народна банка, както и прогнозите на рейтинговите агенции за растеж на българската икономика през тази година. Ако тази прогноза не се осъществи, всеки един разход ще продължава да тежи дори повече", обърна внимание икономистът, като подчерта, че адмирира призива на финансовия министър, макар нещата вече да не са под негов контрол, тъй като бюджетът е внесен в пленарна зала и вече депутатите решават как ще изглежда той.

"Адмирирам неговия призив за политиката "разход за разход", т.е. да не набъбва още повече разходната част, а просто трябва да бъде модулирана. Не адмирирам обаче усещането, че ако се запазят тези 3% дефицит, то всички проблеми са решени. Това е просто една счетоводна операция – орязването на бюджета до 3% дефицит, с която ние да изпълним един от Маастрихтските критерии, който да ни даде възможност за присъединяване към еврозоната. Ние не изпълняваме и други критерии за присъединяване към еврозоната, така че това може да се окаже недостатъчно. Освен това залагането на структурни проблеми в бюджетната рамка под формата на тази разходна част ще бъде много по-голям проблем за България през следващите години, отколкото евентуалното забавяне на присъединяването ни към общата единна европейска валута. Тъй като когато говорим за повишаване на пари в публичния сектор, трябва да знаем, че това е една спирала, от която излизането е изключително трудно", коментира още Михаил Кръстев.

Той припомни, че минималната работна заплата е била обвързана с една европейска препоръка, прочетена както дяволът чете евангелието в България (бел.ред. на който, както му изнася).

"Минималната работна заплата ще бъде обвързана с нивото на средната работна заплата в страната от следващата година. Това е изключително вредно, тъй като има голямо изкривяване между средната работна заплата в София-град например и в голяма част от областите и тъй като София-град генерира много повече работни места, то може да се окаже, че минималната работна заплата е почти еднаква със средната работна заплата в области като Видин, като Монтана, като Благоевград", добави икономистът.

Според него проблемът ще се задълбочи, тъй като изкривяването ще бъде още по-голямо: "Ако досега имаше нужда от политическо решение за повишаване на минималната работна заплата, сега трябва да се прояви политическа воля и аз не виждам откъде ще се появи тя, за да бъде спрян този механизъм, тъй като той вече е вкаран в законодателство и оттук нататък вече става въпрос за автоматична процедура, по която минималната работна заплата ще расте с темпа на средната работна заплата, макар средната работна заплата да изкривява усещането за това какви са работните заплати в различните краища на България".