Икономист: Можем да се надяваме на положителен отговор за еврозоната преди Великден

Можем да се надяваме на положителен отговор за влизане в еврозоната от Европейската комисия и Европейската централна банка преди Великден и определяне на датата за влизане, която вероятно ще е 1 януари 2026 г. Това каза финансовият експерт Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".  

Като първа задача пред правителството той посочи приемането на бюджета, а веднага след това трябва да започне административна, техническа и информационна подготовка и кампания за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.

"Самата еврокампания закъснява. Тя трябва да започне веднага, след като бъде определена дата, за да има поне шест месеца, и ако може, да продължи и следващата година. Тя трябва да бъде не само в сайтовете на БНБ и Министерство на финансите, а по всички големи медии, за да може хората да се информират и да се избегнат излишните страхове, които съществуват в момента, да се разтоварим от дезинформация и слухове и хората да повярват, че е много полезно да станем членове на еврозоната", заяви финансовият експерт.

България вече 25 години е във валутен борд с фиксиран курс към еврото, отбеляза Гълъбинов. В този смисъл преминаването към евро е възможно най-лесната техническа операция, смята той.

Според него надвишаването с 0,7% на критериите за инфлация за еврозоната няма да е проблем.

"С оглед на статистиката за цялата минала 2024 г., тенденциите за намаляване на инфлацията и удържане на бюджетния дефицит в рамките на 3-те процента, ние в момента сме планирали да приемем бюджет за тази година, а и за следващите три години, и да останем в тези параметри, бюджетният дефицит да е под 3% и дори да падне до 2,2%. Може дори да се окаже, че средната инфлация в еврозоната е по-висока от тази в България", смята Румен Гълъбинов.

Причината за това е, че през последните 6 месеца ЕЦБ на два пъти намали основната лихва в еврозоната.

"Лихвите по евро намаляват и това стимулира икономиките за икономически растеж, обаче това е и проинфлационен фактор, който съответно качва инфлацията в еврозоната. Ние вървим с нашата инфлация надолу и се опитваме да се стабилизираме на определени нива, докато в еврозоната инфлацията леко ще се покачва", обясни експертът.

Правителството трябва да вземе предвид по-високата инфлация за януари и това да бъде във фокуса на управлението на българската икономика, за да можем в следващите 6 месеца да съумеем да я удържим в изискуемите рамки, подчерта Гълъбинов.

"Т.е. ценовото ниво и стабилността на цените трябва да бъде един от приоритетите на българското правителство. По този начин ще се отговори и на обществените очаквания и очакванията на потребителите за едни по-справедливи цени", допълни той.