Законът за приемането на еврото в България влиза в сила с У
каз № 200 на президента Румен Радев. Обнародването на Законът за приемането на еврото е паметно събитие от гледна точка развитието на България и доближаването й до пълноправно членство в еврозоната. С публикуването му Законът влиза в сила и има връзки с други закони и нормативни актове в България, и съпътстващи документи, касаещи банковата система, кредитирането, небанковите финансови институции. Това каза за предаването “
България, Европа и светът на фокус" по
Радио “Фокус" икономистът Румен Гълъбинов.
Според него политическата нестабилност, честата смяна на правителства, ходенето на избори - повлиява процесът на техническата и организационна подготовка. БНБ и Министерство на финансите следват графиците и целите си, но добре би било политиката ни да е в установено състояние с хоризонт от 1,5-2 години напред като Народно събрание и действащо правителство. В момента има добро стечение на обстоятелствата за България в международен план в еврозоната и в ЕС по геостратегически и геополитически причини и това по-малко оказва влияние във вътрешната политика към икономическите показатели.
“Трябва да се следи изпълнението на макроикономическите показатели и след края на третото тримесечие, в зависимост от това дали сме покрили критерия по Маастрихт за инфлацията, да се докладва на Министерски съвет и да се вземе решение от правителството дали да се иска извънреден конвергентен доклад. Да се стартира масова информационна кампания, която би била полезна за гражданите, фирмите да информират непрекъснато хората по всички въпроси, които биха възникнали и да отпаднат притесненията и съмненията относно членството на България в еврозоната", отбеляза Румен Гълъбинов.
“България е във валутен борд от повече от 25 години и имаме голям опит в подготовката си за въвеждане на еврото. Имаме фиксиран курс лев - евро, стабилни лихвени проценти, които в момента са по-ниски от тези в еврозоната и нисък дълг държавно управление къмто брутен вътрешен продукт. Нашият показател е най-нисък от всички държави, отличници сме по този показател, факт е че имаме и синхронизирана нормативна база. Бюджетният ни дефицит е под 3%. Тоест ние отговаряме на всички критерии, с изключение на инфлацията. След 15-годишни усилия на България за влизане в еврозоната е естествено да искаме да финализираме този процес", поясни икономистът.
Източна Европа има по-различно становище по въпроса с еврото. Един е случаят с Унгария, друг е случаят с Полша, трето е състоянието на нещата в Румъния. От всички държави, които все още са извън еврозоната, а са членки на Европейския съюз, единствено България се доближава най-много до критериите за членство в еврозоната. За това ни помага валутния борд и цялостната ни финансова и икономическа политика през последните години. България стои авторитетно от гледна точка на геополитическите и геостратегическите си цели. “Членството в еврозоната е част от националната ни сигурност, особено във времена, когато имаме военни конфликти, търговски конкурентни ситуации, които са на регионално и глобално ниво. България би могла да е много полезна като член на ЕС и като член на еврозоната в цялостната политика, която Европейската комисия и Европейската централна банка провеждат. От друга гледна точка имаме единствено тази алтернатива от валутен борд да влезем в еврозоната, ние сме с единия крак в еврозоната, тъй като сме с фиксиран курс към еврото, вече толкова дълго време, заключи Румен Гълъбинов.