Икономисти: До 6.7 млрд. лв. щяха да са загубите за България от инфлация, ако беше приела еврото заедно с Хърватия

Две години след официалното въвеждане на еврото в страната, Хърватия продължава да има проблеми с ръста на цените на дребно, пишат иконимистите от "Експертен клуб за икономика и политика" в свой анализ.

Преди въвеждането на еврото в Хърватия, цените там средно са по-високи от България. След приемането на еврото тази разлика не само се запазва, но цените в Хърватия започват да растат по-бързо от цените в България;

Цените в Хърватия след еврото там нарастват по-бързо от тези в България със следния темп:

63 процентни пункта при общия инфлационен индекс

3.52 процентни пункта при базисната инфлация

9.03 процентни пункта при услугите;

От 1 млрд. до 6.7 млрд. лв., щяха да са загубите за България от инфлация, ако беше приела еврото заедно с Хърватия (изчислено към август 2024 г.).

Анализът разкрива истинските структурни тенденции в ценовите ефекти от еврото в Хърватия. Подробните резултати надхвърлят тези от предишни изследвания, навлизайки в дълбочина и отвъд досегашните анализи на общи инфлационни индекси в кратки времеви отрязъци.

Един от първите изводи, правещи впечатление, е че ефектите от еврото започват да се проявяват няколко месеца преди фактическото му въвеждане, а не само от деня на официалното влизане на Хърватия в еврозоната. Конкретните публични сигнали формират съответни нагласи и мотиви, което очертава една комплексна картина в дълъг времеви хоризонт, а не просто през първия месец или първите месеци на 2023 г. (последното за съжаление е стандартен подход в други изследвания по темата).

Друго показателно наблюдение идва от прякото сравнение с България за времето от въвеждане на еврото в Хърватия – оказва се, че цените средно в Хърватия не само се запазват по-високи от България, а нарастват относително по-бързо. След като Хърватия приема еврото, темповете на инфлация там редовно са по-високи от темповете на инфлация в България.

Аналогични са изводите и при декомпозиране на общата инфлационна картина на подиндекси, свързани отделно със стоките, услугите и базисната инфлация. Специално за групата на услугите се вижда ускорена инфлация, свързана с процеса на въвеждане на еврото – нещо, което традиционно е наблюдавано и в други държави, приели еврото.

Изчисленията показват, че досега цените в Хърватия са нараснали повече, отколкото в България – съответно с 1.47 и 2.63 процентни пункта по отношение на общия инфлационен индекс. При базисната инфлация разликата достига 3.52 процентни пункта, а при услугите разликата достига цели 9.03 процентни пункта (това са по-високите цени, натрупани досега в Хърватия в сравнение с България).

Накрая количествено е изчислена относителната инфлационна "цена" (т.е. загуба), която населението и фирмите в България биха платили до днес, ако България беше приела еврото заедно с Хърватия. Една дори съвсем консервативна оценка разкрива, че съответните загуби на спестяванията биха достигнали до цели 6.7 млрд. лева за периода само до август 2024 г.

При равни други условия, вземайки предвид разликите в институционалната и пазарната среда, инфлационните ефекти в България могат да надхвърлят тези от Хърватия дори ако само бъдат сравнявани общите и официални инфлационни индекси.